Руският диктатор Владимир Путин отново доказа, че в руската политика няма нищо по-вечно от „окончателната победа“. След като през последните десет години три пъти обяви пълна и безвъзвратна победа над сирийските терористи, в сряда той най-накрая прие в Кремъл… техния бивш главатар, днешния сирийски президент Ахмед ал-Шараа.
Да, същият този ал-Шараа, който оглави въоръжената опозиция, воювала срещу режима на Башар Асад — близък приятел и дългогодишен клиент на Москва. Асад, човекът, заради когото Русия „влезе в Сирия, за да се бори с тероризма“, днес живее скромно като политически бежанец в луксозен апартамент в московското Сити — символичен адрес за краха на руската „външнополитическа стратегия“.
От “Ал-Кайда в Сирия” до “г-н Президент”
Историята е толкова абсурдна, че може да я разкаже само Кремъл без да се изчерви.
След като руската авиация години наред бомбардираше народа на Сирия под лозунга „борба с терористите“, днес Путин приема един от ислямистките бивши командири като законен държавен глава.
„Ние уважаваме всички споразумения с Русия“, увери ал-Шараа по време на срещата. Преведено от дипломатически на човешки език: „Да, ние стреляхме по вас, вие по нас, но вашите бази си остават, не се притеснявайте“.
За Кремъл това явно е достатъчно основание да обяви нова победа — този път „дипломатическа“. Путин дори поздрави новия си приятел за „успешните избори“, проведени в страна, в която още вчера се стреляше по улиците, а днес „демокрацията“ е ново име на въоръжената опозиция.
Кой кого победи всъщност
Ако съдим по резултата, Путин се оказа единственият човек в света, който е победил едни и същи джихадисти няколко пъти подред — и всеки път по-различно. Първо ги „унищожи“, после ги „разпръсна“, накрая ги „обезвреди“. А днес им стисна ръката пред камери и ги призна за легитимна власт.
Така Русия официално се оказа единствената държава, която воюва срещу терористи, после им предоставя военни бази, а след това им предлага отстъпки в износа на пшеница. Истинска стратегическа последователност в стила на руската геополитика — започваш с ракети и завършваш с житни зърна.
Бежанецът в Москва и новият “приятел”
Докато Путин и ал-Шараа си разменяха усмивки, бившият президент Башар Асад — същият, когото Москва защитаваше с думите „легитимният лидер на Сирия“ — тихо се укрива някъде между стъклените фасади на московското Сити.
Днес неговата „легитимност“ се сви до един апартамент и охрана, платена от Кремъл. Въпросът е само дали Асад следи новините — и ако да, дали си е купил антидепресанти за сметка на руските данъкоплатци.
Победата на илюзиите
Срещата между Путин и ал-Шараа е поредният шедьовър в руската хроника на самозаблудата. След всяка „окончателна победа“ идва момент, когато Кремъл тържествено приема победените и ги нарича „партньори“.
От гледна точка на Путин това е логично: след като си победил всички врагове, единственото, което остава, е да ги направиш приятели — докато не се наложи пак да ги бомбардираш.
