В последните години Европа се сблъсква с тревожни тенденции, които напомнят на историческата реконкиста, но в обратна посока. Вместо да отблъсква ислямското влияние, континентът изглежда приема все повече елементи от ислямската култура, особено сред мюсюлманските общности. Това се проявява не само в политиката и обществения живот, но и в нещо толкова лично като избора на имена за деца. Базирано на интервю между журналиста Сергей Ауслендер и експертката по ислям Дина Лиснянска, тази статия разглежда как имената на известни терористи стават популярни в Европа и какво означава това за бъдещето на континента.
Популярността на имена, свързани с терористи
Една от най-шокиращите тенденции е нарастващата популярност на името Яхия (или Яхя), което директно се асоциира с Яхия Синвар – покойният лидер на Хамас в Газа, който организира атаките на 7 октомври 2023 г. Според Лиснянска, през 2024 г. това име е влязло в топ 100 на най-популярните мъжки имена в Англия и е сред най-често избираните в Германия. Още по-тревожно е, че преди седмица в Германия се е родило бебе, кръстено Яхия Хеси Синвар – пълно име, което директно почита терориста.
Това не е изолиран случай. В ислямските общности в Европа и САЩ често се дават имена като Садам Хюсейн или Осама (в чест на Осама бин Ладен). Лиснянска обяснява това с културно явление: терористите се превръщат в „културни герои“ за радикалните мюсюлмани, където палестинският „резистанс“ се преплита с ислямски ценности. Дори името Мохамед от години е най-популярното в Англия, което вече не шокира никого, макар че преди време е било източник на учудване.
Сравнението с Че Гевара е неизбежно. В 70-те и 80-те години тениски с образа му са били хит сред европейци и американци, въпреки че той е бил садист и убиец. Днес подобни тениски са популярни сред арабски студенти в Израел. Разликата е, че за Синвар всичко е известно: той е бил в израелски затвор за убийства на палестински колаборационисти, извършени по садистки начин. Брат му Мухамад Синвар също е имал мрачна репутация.
Легитимизация на терора и промяна в общественото възприятие
Лиснянска подчертава, че днес Ал-Кайда вече не се възприема като „прокълната“ организация. Ахмад Ашара, бивш лидер на сирийския клон на Ал-Кайда, сега е президент на Сирия, въпреки че до неотдавна имаше награда за главата му от САЩ. Писмото на Осама бин Ладен от 1998 г. към американския народ стана вирусно в TikTok сред поколението Z, които го цитират като пророк. Това показва как се размиват границите между добро и зло – нещо, което е шокиращо за хората, преживели 11 септември.
Тази героизация на терора е травматична, особено за израелци и евреи, но се разпространява извън радикалните кръгове. Тя се свързва с ислямската концепция за „Дар ал-Ислам“ (свят на исляма) и „Дар ал-Харб“ (свят на войната), където Испания се смята за „мюсюлманска“ територия поради историческото си минало.
Макрон и влиянието на мюсюлманските избиратели
Тези културни промени се отразяват и в политиката. Френският президент Еманюел Макрон обеща да признае „палестинска държава“ – ход, който Лиснянска вижда като „капитулация“ пред мюсюлманските избиратели. Франция има голяма мюсюлманска общност, която иска специално отношение. Макрон се бори с „Братя мюсюлмани“ и техните организации вътре в страната, но за да угоди на недоволните, „хвърля кост“ с обещанието за Палестина.
Подобни процеси се наблюдават в Канада, където живеят най-много членове на „Братя мюсюлмани“ извън арабския свят и в Австралия. Тези организации се спонсорират от Катар чрез НПО и действат тихо, но ефективно от десетилетия.
Бъдещето: Интеграция или контрареакция?
Лиснянска, която е писала докторска дисертация по темата преди повече от 10 години, предвижда два паралелни процеса. Първият е интеграцията на ислямски „ценности“ в западните – например, сходството между интересите на „Братя мюсюлмани“ и поколението Z по теми като екология и универсализъм. Ислямът се представя като „глобална ценност“, докато не достигне точка, където маската пада.
Вторият е контрареакцията – жестока и агресивна, която ще засегне предимно умерените мюсюлмани, а не радикалите. Това напомня на исторически катастрофи в Европа. Засега доминира интеграцията, но вниманието се увеличава, което може да доведе до рязка реакция.
Разликите между Западна и Източна Европа са очевидни. В страни като Полша, Чехия и Унгария миграцията е ограничена, няма свободен приток на мюсюлмани, и те дори плащат глоби на ЕС, за да не приемат квоти за бежанци. Това води до по-ниска престъпност сред имигрантите, за разлика от Франция или Германия. Причините са по-високият жизнен стандарт в Запада, колониалното минало и по-отворените политики.
Европа се намира на кръстопът, където културните и политическите промени, свързани с исляма, могат да доведат до дълбоки трансформации. Популярността на имена като Яхия Синвар е само върхът на айсберга – символ на по-дълбока героизация на терора и интеграция на ислямски „ценности“. Както отбелязва Лиснянска, наблюдението на тези процеси е ключово, тъй като те засягат не само Европа, а целия свят. Дали ще надделее интеграцията или контрареакцията, е рано да се прогнозира, но игнорирането на тенденциите може да има сериозни последствия.
** Реконкиста се нарича процесът на отвоюване на Иберийския полуостров от властта на мюсюлманите, продължил 774 години.
