Саудитският външен министър, принц Файсал бин Фархан, реши да напомни на света от трибуната на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН, че „е време да се намери справедливо и трайно решение“ на „палестинския въпрос“. Сериозно предупреждение, изречено с цялата тежест на държавата, която буквално вчера още не знаеше какво е да има пътища и климатици и днес още реже глави за отказ от исляма, но смело раздава глобални морални присъди.
Файсал, очевидно с добре заучени клишета, обвини международната общност, че „не взема решителни мерки срещу Израел“ и че това било „коренът на нестабилността“. По стар арабски обичай, винаги някой друг е виновен – в случая Израел, а не тези, които от десетилетия финансират, снабдяват и обучават терористични групировки, с които после удобно се снимат като „борци за свобода“.
Но ако говорим за „справедливост и трайно решение“ – най-справедливо и честно е „палестинците“ най-сетне да се приберат там, откъдето произлизат исторически – в Саудитска Арабия. В кралството има достатъчно място, пустини колкото искаш. Там спокойно ще могат да си копаят тунели и да дялкат ракети, далеч от Израел и още по-далеч от международните медийни прожектори. А за капак – ще го правят под мъдрото ръководство на самия престолонаследник Мохамед бин Салман. Сценарий направо за учебниците по „справедливост“!
Разбира се, в речта си принцът не пропусна и стандартния набор от теми – сигурността на Червено море, „борбата срещу тероризма“ (иронията е болезнено очевидна) и дори опасностите от изкуствения интелект. Изглежда, кралството иска да убеди света, че е стожер на международния ред – докато едновременно размахва пръст, финансира джихадисти и сънува бъдеще, в което всички го слушат със страхопочитание.
Истината е проста – справедливостта няма да дойде от нови речи на ООН, нито от мазни фрази за „международно право“. Ако някой търси истинско трайно решение, то започва оттам, че „палестинците“ имат историческа родина, наречена Саудитска Арабия. И е крайно време някой в Рияд да погледне в огледалото, вместо да размахва пръст от трибуната.
