Планове за сектор Газа: Два подхода, един спор
Войната в Газа продължава, а израелското правителство е изправено пред ключово решение, което ще определи бъдещето й. На предстоящо заседание на военно-политическия кабинет ще бъдат представени два плана за продължаване или евентуално приключване на военните действия в Газа. Единият план, подкрепян от премиера Бенямин Нетаняху и министъра на финансите Бецалел Смотрич, предвижда пълна окупация и евентуална анексия на сектора. Вторият, предложен от началника на генералния щаб генерал-лейтенант Замир, се фокусира върху по-постепенен подход с изолиране и рейдови операции, за да се избегне дългосрочна окупация.
Планът на Нетаняху: Пълна окупация
Планът за пълна окупация предвижда интензивни военни действия в рамките на 4 до 5 месеца, включващи до шест дивизии. Първата стъпка е евакуация на жителите на град Газа на юг, последвана от зачистване на територията. Според израелските власти това ще ограничи маневреността на „Хамас“ и ще ги принуди или да преговарят, или да бъдат разгромени. Проблемът, отбелязан от военните, е, че заедно с цивилните ще се изтеглят и повечето терористи, както се е случвало през последните две години. Освен това окупацията ще изисква създаването на израелска администрация в Газа, което ще доведе до значителни разходи.
Финансовите оценки сочат, че войната вече е струвала на Израел около 300 милиарда шекела (приблизително 80–90 милиарда долара). Пълното управление на Газа ще изисква допълнителни 35 милиарда шекела годишно (около 10 милиарда долара), без да се включват разходите за възстановяване на инфраструктурата. Тези разходи ще бъдат изцяло за сметка на Израел, тъй като местната икономика в Газа е практически унищожена и няма да се възстанови в близките 10 години. За сравнение, преди 2005 г. част от разходите за сектора се покриваха от местни данъци и икономическа активност, но сега тази възможност отсъства.
Планът на Замир: Избягване на „тресавището“
Началникът на генералния щаб Замир се противопоставя на пълната окупация, аргументирайки се, че армията е изтощена, техниката е износена, а окупацията ще доведе до „тресавище“ от продължителни конфликти. Той предлага обсада на централните лагери в Газа и провеждането на целенасочени рейдови операции, които да отслабят „Хамас“ и да ги принудят към преговори. Този подход обаче е критикуван от Нетаняху, който отбелязва, че подобна тактика е била използвана без успех през последните две години, като освобождаването на заложници е постигнато само чрез временни примирия или ограничени силови операции.
Конфликтът между политическото и военното ръководство се изостри, след като Смотрич нападна Замир, заявявайки, че армията трябва да изпълнява заповеди, а не да поставя под въпрос политическите решения. Скандалът се разрасна, когато синът на Нетаняху, Яир, публично критикува Замир, което доведе до обвинения в хаос в управляващата коалиция. Министърът на отбраната защити Замир, подчертавайки, че той е назначен по установен ред и смяната му би била контрапродуктивна.
Обостряне в Ливан: „Хизбула“ отказва разоръжаване
След успешна израелска операция, продължила 60 дни, която отслаби значително групировката, ливанското правителство се опита да убеди „Хизбула“ да се разоръжи частично. Групировката обаче категорично отказа, което доведе до сблъсъци с ливанската армия. Израел, от своя страна, нанесе мощни въздушни удари по складове с оръжия в Южен Ливан, за да окаже натиск върху „Хизбула“. Ударите предизвикаха силни вторични експлозии, което предполага наличието на значителни запаси от боеприпаси.
„Хизбула“ настоява Израел да се изтегли от буферната зона и да спре ударите, преди да започнат преговори за разоръжаване. Израел обаче продължава стратегията си на „косене на тревата“ – унищожаване на новопоявили се цели, като същевременно задържа контрола над буферната зона и постепенно възстановява северните си територии.
Друзите в Сирия: Стъпки към автономия
На североизточния фронт в Сирия друзите в провинция Ес-Сувейда обявиха създаването на паралелни органи на управление, включително местен съвет и силови структури. Това е стъпка към създаването на автономия, наподобяваща квази-държава, подкрепяна от Израел. Централното правителство в Дамаск вероятно ще реагира негативно, което може да доведе до нов ескалационен кръг. Израел засега наблюдава ситуацията, но е готов да се намеси при необходимост.
