В последно време репресиите срещу руските елити стават все по-честа новина. Толкова често, че хората започват да свикват със съобщенията за милиардери, лишени от имущество, и правителствени служители, хвърлени в затвора. Дори самоубийството на кабинетен министър е станало рутинна история, която бързо остарява.
Самоубийството на министър Старовойт и особено странната реакция на Путин към този инцидент може да се интерпретира като емблематично за епохата, в която живеем. Всички забелязаха странната реакция, която последва.
Новинарската агенция РИА Новости съобщи, че Путин е изпратил венец за погребалната служба на Старовойт, но по-късно публично оттегли информацията. Дмитрий Песков, говорителят на Путин, коментира историята с венеца, но коментарите му бяха премахнати от новинарските агенции след опровержението.
За какво става дума? Първо, новината за изпращането на венец от Путин трябва да е имала легитимен източник. РИА Новости не е анонимен Telegram канал, а официална медийна агенция. Всяка новина, в която се споменава името на Путин, се обработва от президентския офис до най-малкия детайл.
Второ, защо толкова шум около оттеглянето на историята? Кого интересува дали е имало венец или не! Това не е като бомбастично обещание за подписване на мирен договор с Украйна. Изпращането на погребален венец изобщо не изглежда като ангажимент.
Може би цялата тази странна история с опровержението имаше за цел да покаже, че Путин не е изпратил „проклетия венец“. Никакви официални съболезнования, светкавично назначаване на нов министър и зловещия PR трик с венеца/без венец – всичко това е предназначено да покаже, че посланието трябва да бъде разбрано.
Системата се обръща срещу себе си
Роман Старовойт не се самоуби, защото се е побъркал или е имал семейни проблеми. Той се застреля, когато осъзна, че системата му е казала „сбогом“, преди дори официалните неприятности да започнат. Начинът, по който системата третира бившите си защитници, е много показателен. Оказва се, че човек не може дори да умре с достойнство.
Защо не следваха протокола? Правителството трябва да изглежда елегантно. Не повдигнаха обвинения срещу Старовойт. Путин нямаше да се задави с езика си, ако беше изразил дълбока скръб за няколко секунди. Можеше да говори за трагична загуба за правителството и за верен системен играч, който е издържал на бурните времена.
Десет години по-рано системата беше достатъчно милостива и тактична, за да изрази официални съболезнования за убийството на Борис Немцов. Той не беше заемал обществена длъжност повече от десетилетие и беше критик на правителството. Днес те вече не могат да си позволят да направят същото дори по отношение на кабинетен министър, който е отпаднал от благоволението.
Случаят Струков: Деолигархизация по нов начин
Последната бомбастична новина е следната: съд в Челябинск одобри национализацията на активите на „Южуралзолото“ – третата по големина златодобивна компания в Русия. Към 2024 г. компанията отчете приходи от 25 млрд. рубли (около 320 млн. долара) с нетна печалба от близо 9 млрд. рубли. Общите депозити на компанията се оценяват на 46 млн. унции, което се равнява на почти 1500 тона злато.
Константин Струков, бившият собственик на тези огромни активи, е човек, който отговаря напълно на учебникарската дефиниция за руски олигарх. През 2021 г. Струков беше признат за най-богатия правителствен служител в Русия като заместник-председател на регионалното събрание в Челябинск. В рамките на 12 месеца той официално спечели 8,5 млрд. рубли (109 млн. долара в днешни пари).
Струков е бил лоялен представител на естаблишмънта, регионален магнат от 90-те години. Ясно е, че хора като Струков не могат да бъдат политически преследвани. Той не е като категоричния Олег Тинков или американския инвеститор Майкъл Калви. Напротив, Струков е част от вътрешния кръг, човек от 90-те, чийто бизнес е напълно зависим от правителството.
Неуспешният опит за бягство
Важно е обаче, че случаят Струков не се вписва в скорошния наратив. Когато усети проблеми след претърсването на офисите си, олигархът явно се замисли за злополучните си колеги от списъка на Форбс. Преди седмица Константин Струков се опита да напусне Челябинск за Турция с личния си самолет. Оказа се обаче, че самолетът вече е бил иззет. Съдебните изпълнители задържаха магната на борда на самолета и иззеха международния му паспорт.
Този необичаен обрат показва две неща. Първо, още една жертва на „деолигархизацията“ беше 100% сигурна, че няма какво да загуби. Активите му на стойност милиарди щяха да бъдат иззети така или иначе. Второ, тази история отговаря на въпроса защо тези хора не избират да бягат от страната.
Съдейки по динамиката на високопоставените репресии в Русия, камбаната, която звъни за поредната жертва, се чува предварително. Предишната версия на путинската система не просто им позволяваше да бягат – тя дори насърчаваше хода и намекваше за него, преди да могат да удушат жертвата.
Защо системата става толкова жестока към собствените си представители?
Сега сме свидетели на буря от криминални обвинения, отправени към служители. Кампанията за превземане на собственост беше почти институционализирана в момента, когато Конституционният съд отмени сроковете за давност за делата за приватизация. Тимур Иванов, бившият заместник-министър на отбраната, беше наказан с драконовска 13-годишна присъда.
Защо системата става толкова жестока към вътрешния кръг? Жестокостта й към опозицията е разбираема. През 2013 г. лидерът на опозицията беше допуснат до кметските избори в Москва. През 2025 г. не можете да си представите радиостанция, която би била дори 10% толкова критична, колкото беше „Ехо на Москва“.
Но много по-трудно е да се примирим с обосноваването за агресията им към някой, който не просто е част от вътрешния кръг, но е неразделна част от самата система. Тези хора са изградили кариерите си благодарение на системата. Спечелили са състояния, служейки й. Никога дори не са помисляли да се противопоставят.
Нещо повече, хората, които се арестуват днес, са най-засегнатите от войната и санкциите. Милиардерите загубиха всичките си западни активи и мълчаха за това. Губернаторите и регионалните администрации поеха основната тежест на тази война – те се справят с принудителната мобилизация, дроновите удари и спирането на GPS и клетъчното покритие.
Но вместо да ги осипват с благодарност и награди, правителството арестува тези перфектно лоялни и работливи Z-ориентирани хора. Конфискуват имуществото им и ги принуждават да се самоубият.
Вземете например Олег Тинков. Той се изказа срещу войната с недвусмислени термини. Стана враг. Загуби състояние. Но успя да спаси количество пари, което лесно би поддържало пет безпроблемни живота. Живее като свободен човек, кара яхтата си и изглежда безупречно във всяко интервю.
Но онези, които останаха в Русия, заложиха много от това, което имаха, и работиха за това системата да оцелее от войната, сега навигират в реалност, където са отстрелвани един по един.
Новата реалност
Простото преразпределение на собственост няма да бъде достатъчно обяснение. Ясно е, че златодобивната компания на Струков скоро ще попадне при семейство Ротенберг или други спаринг партньори на Путин по джудо. Но свирепата жестокост на всичко това е наистина объркваща.
Защо просто не позволяват на тези, които са лишили от собственост, да си тръгнат? Преди 12 години идентичната кампания за реаприация само накара министъра на отбраната Сердюков и неговата свита да се изплашат от потенциалните криминални обвинения, но това беше всичко. Днес заместник-министърът на отбраната Тимур Иванов получи смайваща 13-годишна присъда.
„Статутът ви ви защитава“ е мотото, с което руските елити са се клели през цялото време. Системата ви позволява да се обогатите незаконно. Няма да ви накажат твърде сурово, освен ако не ви хванат да предавате лоялността си. Но няма да ви унищожат. Кабинетен министър няма да бъде третиран като портиер.
Но сега се оказва, че да бъдеш висш служител или богат олигарх в Русия е по-лош, по-опасен и по-ужасен сценарий от това да бъдеш правителствен критик. Няма да ви уволнят тихо, няма да ви позволят да бягате или да ви поставят под домашен арест. Вместо това ще бъдете поставени под полицейски арест и ще се изправите пред такъв вид затворническа присъда, където смъртта ще бъде по-добра опция.
По текст на Максим Кац – бивш руски опозиционен политик и общественик
