В последните часове светът стана свидетел на драматични събития във Венецуела, които променят геополитическата карта. Вече бившият узурпатор-президент Николас Мадуро и съпругата му бяха заловени от американски военни сили в рамките на операция, наречена „Кинетично действие“. Президентът Доналд Тръмп публикува първата снимка на арестувания Мадуро, който е ескортиран на борда на американския кораб USS Iwo Jima. Сега Мадуро е транспортиран към Ню Йорк, където ще се изправи пред обвинения като наркобарон в Южния окръг на Ню Йорк.
Според Тръмп, в момента Венецуела няма политически сили, способни да възстановят реда. Съединените щати обявиха, че ще „управляват“ страната, с цел скорошно възобновяване на производството и износа на петрол. Това предполага по-нататъшни действия от страна на САЩ, тъй като само арестът на Мадуро не е достатъчен за установяване на външна администрация. Операцията се оценява като пълен успех – режимът на Мадуро се срина веднага след залавянето му.
Сравнение с руската инвазия в Украйна
Тези събития предизвикаха реакции от руската пропаганда, която сравнява американската интервенция във Венецуела с руската инвазия в Украйна. Въпросът „Ако американците могат, защо ние не?“ звучи като признание на безпомощност. Истината е, че Русия си позволи подобно действие – нахлу в Украйна, опита да унищожи държавността ѝ, да залови или убие Зеленски и да инсталира марионетен режим в Киев. Дори Янукович прелетя в Минск, готов да поеме властта по заповед на Москва.
Разликата е в резултатите. Мадуро е ескортиран към Ню Йорк само часове след началото на операцията. Русия, след почти четири години война, все още се бори за контрол над градчета, като Купянск. В света, където „силата определя правото“, силата не се измерва с броя на жертвите или изразходваните милиарди. Силата е в постигането на цели. Русия загуби войната си, докато Тръмп спечели своята. С близо 300 000 жертви и почти 1 трилион долара похарчени, украинското правителство все още функционира – това е поражение.
Както в историята със Стив Джобс и първия iPhone, който беше прототип с дефекти, успехът оправдава средствата. „Предателството никога не процъфтява, защото ако процъфти, никой не смее да го нарече предателство.“ Победителите не се оправдават, за разлика от провалилите се.
Венецуелския режим
Успехът на операцията се дължи на предателство от страна на обкръжението на Мадуро. Елитният отряд Delta Force не е съставен от безсмъртни супергерои – ако Мадуро беше защитен, операцията нямаше да продължи 30 минути, а американците щяха да понесат жертви. Според описанията, Мадуро и съпругата му са заловени от леглото си, без съпротива. Нито една противовъздушна система не е сработила, нито един самолет или хеликоптер е свален.
Диктаторите са обсебени от сигурността си, но „58-те кръга на защита“ се оказват илюзия. Когато настъпи истинска опасност, никой не иска да рискува живота си за бъдещ затворник. Със 150 000 редовни военни, десетки хиляди в паравоенни групи „колективос“ и разузнавателни служби, страната се предаде на няколко десетки войници от специални сили, пристигнали с хеликоптери. Политическите режими не се сриват от атаки, а от липса на защита.
Не съжаляваме за падането на този режим – и с основание. Венецуела притежава най-големите петролни резерви в света (почти 19% от глобалните), повече от Саудитска Арабия и Русия (6%). Тя трябваше да бъде една от най-богатите държави, с благоприятен регион без религиозни конфликти и лесен достъп до пазари. Вместо това, правителствата на Чавес и Мадуро я ограбиха. С БВП на глава от населението от 3000 долара (140-о място), Венецуела е по-бедна от Тувалу – островна държава без ресурси, която скоро може да потъне.
Режимът предизвика хиперинфлация, издавайки нова валута на всеки няколко години, и поддържаше бедността чрез насилие от „колективос“. Каракас е един от най-опасните градове в света. Това е наркокартел, управляващ чрез произволно насилие. Когато такъв режим падне, няма място за съжаление.
Последиците
Ако Венецуела създаде функционираща държава и санкциите бъдат вдигнати, глобалният петролен пазар ще се обърне с главата надолу. Сега Brent се търгува на 60 долара за барел – нива от февруари 2021 г. по време на пандемията. Венецуела, с 20% от резервите, почти отсъства от пазара. Възобновяването на износа ще създаде свръхпредлагане, което е лоша новина за Русия, чийто бюджет за 2026 г. разчита на Urals на 59 долара за барел.
Руският олигарх Олег Дерипаска предупреди, че американското връщане на венецуелския петрол ще погребе руския „държавен капитализъм“ с мегапроектите, финансирани от петродолари. Военните индустрии може да се окажат неустойчиви без тези средства.
Политически, арестът на действащ президент на собствена територия е прецедент за 21-ви век. За разлика от Кадафи или Садам, които загубиха властта преди да бъдат заловени, Мадуро е изведен директно от страната си. Това е предупреждение за диктаторите – и не само за тях. Владимир Путин вероятно няма да рискува пътувания до Аляска.
За Путин това е втори удар след падането на Асад в Сирия. В рамките на година, два ключови съюзника са свалени, въпреки инвестираните ресурси. Мадуро дори не успя да избяга в Москва. „Дълбоката загриженост“ на Кремъл е безсилна, особено след като САЩ обявиха, че ще управляват Венецуела.
Тези събития са все още в развитие, но ясно показват, че резултатите определят всичко в днешния свят. Остава да видим как ще се развият нещата в следващите дни и седмици.
Автор: Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик, издирван от режима на Путин.
