Доналд Тръмп отново прави това, което умее най-добре – обявява света за неефективен и предлага себе си като решение. Този път залогът не е голф игрище, небостъргач или социална мрежа, а… Организацията на обединените нации. Според президента на САЩ ООН „не била особено полезна“, а създаденият от него Съвет на мира можел спокойно да я замени. За предпочитане – под негово пожизнено ръководство.
Логиката е проста и изцяло в стила „Тръмп“: ООН е трябвало да реши всички войни, които той твърди, че е решил. Щом не го е направила – значи е излишна. А щом е излишна – време е за нов орган. По-гъвкав. По-ефективен. И, разбира се, с председател, който не се сменя, освен ако сам не реши. Демокрацията обича такива детайли.
От „координация за Газа“ до алтернатива на ООН
Първоначално идеята за Съвета на мира звучеше сравнително безобидно. През ноември 2025 г. се говореше за координация на възстановяването на Газа в рамките на вече приет комплексен план. ООН дори кимна одобрително – вероятно с мисълта, че още един съвет няма да навреди, ако някой друг плаща сметката.
Само че уставът, с който се запозна Financial Times, разкри друго: това не е помощен орган, а директна конкуренция. „По-гъвкав и ефективен международен орган по построяване на мира“ – преведено от дипломатически език: ООН, ти си тромава, аз съм бизнесмен.
Пожизнен председател, защото защо не?
Най-интересният детайл идва от Белия дом: Тръмп може да продължи да оглавява Съвета на мира и след като напусне президентския пост. Постът е негов, докато сам не реши да се откаже. Следващият президент на САЩ ще може да назначи… представител. Не председател. Представител. Разликата е като между шеф и човек, който носи папките.
Така Съветът на мира се превръща в нещо средно между международна организация и личен проект с глобален обхват. Нещо като ООН, но с по-малко бюрокрация и повече „Тръмп“.
Кой влиза и кой учтиво бяга
Поканени са 58 държави – от Русия, Украйна и Беларус, през Израел и Саудитска Арабия, до Китай и повечето европейски страни. На хартия – впечатляващо. На практика – масов отказ.
Еманюел Макрон пръв каза „merci, mais non“, изразявайки притеснения за компетенциите на новия орган. Германия, вярна на себе си, постави условие: пълна съвместимост с международното право – превод: без импровизации. Володимир Зеленски пък съвсем логично се запита как точно Украйна ще „работи за мир“ редом с Русия и Беларус, сякаш нищо не се е случило. Трудно е да го обвиним в липса на въображение – има граници.
Голямата идея и малката реалност
Съветът на мира „Тръмп“ изглежда като типичен продукт на XXI век: недоволство от старите институции, комбинирано с вяра, че силната личност може да ги замени. Проблемът е, че международният ред не е стартъп, а мирът не се управлява с туитове и брифинги.
ООН със сигурност има тежки дефекти, но алтернативата ѝ не може да бъде орган, в който легитимността се крепи на харизмата и амбицията на един човек. Историята е пълна с подобни експерименти – и обикновено завършват с нови проблеми, не с по-малко войни.
