Иранският режим е изправен пред старата си слабост: не външен враг, а собственото население. Според информация на Iran International, на заседание на Върховния съвет за национална сигурност в Техеран службите са предупредили, че масови протести може да са неизбежни на фона на задълбочаващата се икономическа катастрофа.
Икономика на командно дишане
Докладът до съвета описва състоянието на икономиката като критично. Според източниците, Иран може да издържи едва шест до осем седмици при продължаваща американска морска блокада, като вече са изминали две.
Това означава едно: режимът не брои седмици до възстановяване, а седмици до паника.
Допълнителен удар идва от прекъсванията на интернет, които според службите са оставили без работа около 20% от зависимите от онлайн сектора служители. Очаква се още два милиона души в частния сектор да останат без работа до края на пролетта.
Кога народът спира да мълчи?
Властите се тревожат не само от социално недоволство, но и от възможността поддръжници на престолонаследника Реза Пахлави да излязат по улиците. Това показва не сила, а нервност. Когато една диктатура започне да се страхува от лозунги, значи вече не вярва дори на собствената си пропаганда.
Според доклада, затварянето на предприятия в нефтения, нефтохимическия и стоманодобивния сектор може да има последици за години напред. Финансовите пазари също са парализирани, а реалната цена на стоките става все по-неясна.
Най-голямата заплаха за аятоласите е реалността
Членове на съвета се опасяват, че протести по време на преговори със САЩ или след евентуално удължаване на примирието могат да създадат реален риск за падането на Ислямската република.
Това е най-важният детайл. Не Вашингтон, не Израел, не санкциите сами по себе си. Най-голямата опасност за режима в Техеран са иранците, които са уморени да плащат цената за авантюрите на КСИР и фанатичното управление.
Когато хлябът свършва, лозунгите също.
