Русия и Иран превръщат затвореното море в магистрала за дронове и заобикаляне на санкции
Докато светът следи Черно море и Персийския залив, два от най-токсичните режима на планетата — Москва и Техеран — тихо са открили своя собствена алтернативна реалност: Каспийско море. Пет страни го делят, никой отвън не може да го наблюдава, корабите си изключват тракерите и животът си тече. Идеално, нали?
Според доклад на New York Times, позоваващ се на американски служители, Русия активно използва Каспийско море за доставка на компоненти за дронове на Иран, помагайки на режима на аятоласите да възстанови своя ударен потенциал. Маршрутите, по които традиционно са се движели стоки — през Ормузкия пролив — сега се пренасочват към пристанища по каспийското крайбрежие. Четири от тях работят денонощно, за да внасят пшеница, царевица, фураж и слънчогледово масло. Или поне така твърдят официално.
Санкциите — само на хартия?
„Ако търсите идеалното място за заобикаляне на санкции и военни трансфери, това е Каспийско море“, е категорична проф. Никол Гражевски от Sciences Po в Париж. Трудно е да се спори с тази оценка, като се има предвид, че търговията по Каспия е почти невъзможна за проследяване отдалеч — корабите рутинно изключват системите си за GPS проследяване, а само петте крайбрежни държави имат достъп до морето.
Московските и техеранските официални лица са напълно открити по отношение на търговията с пшеница. По отношение на военните доставки — доста по-скромни. Анна Борщевская, експерт по руската близкоизточна политика към Вашингтонския институт, го казва директно: „Русия и Иран намериха начини да заобиколят санкционния режим.“ Изненада? Едва ли.
Един руски бизнесмен отиде дори по-далеч — той вярва, че товарният тонаж в Каспия може да се удвои до края на годината. Витали Чернов, ръководител на аналитичен отдел, следящ руската морска индустрия, го формулира елегантно: „На фона на нестабилността в Близкия изток каспийските маршрути към Иран изглеждат много по-привлекателни.“ С други думи — войната и хаосът са добри за бизнеса. Поне за техния.
А Вашингтон какво прави?
Лук Кофи, старши сътрудник в Хъдсън институт, го казва без заобикалки: „За американските политици Каспийско море е геополитическа черна дупка — почти като че ли не съществува.“ Причината е прозаично-бюрократична: Централното командване на САЩ контролира Иран, Туркменистан и Казахстан, а Европейското командване — Азербайджан и Русия. Резултатът е предсказуем — никой не гледа голямата картина.
Тази слепота не е нова. През 2022 г., когато Русия нахлу в Украйна, ирански дронове „Шахед“ пристигнаха именно по каспийски маршрути, за да захранват руската военна машина. В замяна — и руски кораби изстреляха ракети срещу Украйна именно от Каспийско море. Двупосочна улица, два режима, нула угризения.
Сега посоката е обратна — Москва изпраща компоненти за дронове на Техеран, за да му помогне да попълни арсенала, изтощен в сблъсъка с Израел и САЩ. Докладът отбелязва, че около 60% от иранския дронов арсенал е бил използван по време на конфликта. Ако доставките продължат, Иран ще може да се прекомплектова значително по-бързо.
Точно затова Израел вече е нанесъл удари по пристанищна инфраструктура — защото е разбрал нещо, което Вашингтон все още не е наредил в приоритетите си: през малки, тихи пристанища може да тече много голяма помощ за много опасни режими.
Каспийско море не е просто вътрешно езеро. То се е превърнало в артерия на сътрудничество между два зловещи режима, обединени от едно общо нещо — желанието да надхитрят останалия свят. И засега им се получава.
