Редица анализи на руската информационна среда показват задълбочаващи се проблеми в основните пропагандни медии на режима. Особено показателен е случаят с „Първи канал“ – водещата телевизионна медия в Русия, която изпитва сериозни финансови затруднения поради рязкото намаляване на зрителската аудитория след началото на войната в Украйна.
Телевизионният канал е натрупал значителни задължения от близо 5 милиарда рубли към своя основен подизпълнител ООО „Красный квадрат“, собственост на милиардера Аркадий Ротенберг – близък приятел на президента Владимир Путин. Показателно е, че дълговете към тази компания са нараснали с 70% през последната година и почти 5 пъти от началото на 2022 г.
Наблюдава се последователен модел, при който държавата, чрез различни механизми, постепенно предава контрола върху стратегически медийни ресурси в ръцете на приближени до Путин лица. През 2020 г., когато „Първи канал“ беше на ръба на финансовия колапс с натрупани милиардни дългове към телецентър „Останкино“, държавната банка ВТБ пое контрол над 32,9% от акциите на канала, фактически спасявайки го от фалит.
Същевременно финансирането на държавните медии от бюджета продължава да нараства, достигайки рекордните 137,2 милиарда рубли за 2025 г. Това представлява увеличение от 13% спрямо предходната година и надвишава годишните бюджети на редица руски региони като Калининградска област (135 млрд. рубли), Пермски край (110 млрд. рубли) и Тамбовска област (75 млрд. рубли).
Братята Ротенберг – архитектите на „мека национализация“
Според репортаж на The Financial Times, братята Аркадий и Борис Ротенберг са основните идеолози на мащабната национализация на частни активи, която започна в Русия скоро след началото на войната в Украйна. Източник, близък до руското правителство, разкрива, че Ротенберг са разработили концепцията за „мека национализация“ и разполагат с екип от юридически консултанти, икономически съветници и специалисти по данни, които идентифицират потенциални цели и подготвят аргументи за Генералната прокуратура.
Техният свързан концерн „Росхим“, регистриран през 2021 г., вече е придобил над 40 химически предприятия в цяла Русия. Част от тези придобивки са станали възможни след задоволяване на искове от прокуратурата срещу предишните собственици. По този начин „Росхим“ е станал собственик на контролни пакети акции в АО „Волжский оргсинтез“, АО „Кучуксульфат“ и е получил управлението на АО „Башкирская содовая компания“.
Анализите показват, че докато обикновените руски граждани са изпращани на фронта в Украйна, близките до диктатора Путин бизнесмени систематично преразпределят националните икономически активи. Освен химическата промишленост, братята Ротенберг имат значителни интереси в транспортния сектор, включително летище Шереметиево, и в момента се стремят да придобият летище Внуково.
По скромни оценки, процесът на така наречената „реприватизация“ вече обхваща имущество на стойност $228 милиарда, като тенденцията се ускорява. Първоначално под прицела на Генералната прокуратура попаднаха предимно групи, чиито собственици вече бяха напуснали Русия или не разполагаха с политически капитал и връзки в Кремъл. Сега обаче процесът засяга и бизнесмени, които са останали в страната и са демонстрирали лоялност към режима.
Докато вниманието на руската и международната общественост е фокусирано върху военните действия в Украйна, в самата Русия се осъществява безпрецедентно преразпределение на икономически ресурси в полза на тесен кръг лица, близки до президента Путин. Това преразпределение се извършва чрез софистицирани правни механизми, включващи държавната прокуратура и съдебната система, под формата на „мека национализация“, след която активите преминават в ръцете на приближени до властта бизнесмени.
Ако всичкото това Ви напомня събития в България, от последното десетилетие, не се учудвайте, в една и съща Москва са измислили схемите.
