През 2022 г. над три милиона деца по света са загинали от инфекции, устойчиви на антибиотици, разкрива ново изследване. Африка и Югоизточна Азия са най-засегнати, а проблемът, известен като антимикробна резистентност (AMR), нараства с ужасяваща скорост. Какво подхранва тази криза и има ли изход?
Според изследване на д-р Янгхонг Джесика Ху и проф. Хърб Харвел, публикувано преди Конгреса на Европейското дружество по клинична микробиология във Виена, AMR е отнела живота на над три милиона деца само за година. Данните, събрани от СЗО и Световната банка, показват десеткратно увеличение на смъртността от резистентни инфекции за три години. Пандемията от COVID-19 вероятно е влошила ситуацията, тъй като употребата на антибиотици скочи заради прекомерното им използване.
Антибиотиците лекуват бактериални инфекции – от пневмония до кожни проблеми – но не действат срещу вируси като грип или COVID. Прекомерната им употреба обаче позволява на бактериите да развият резистентност. В Африка и Югоизточна Азия между 2019 и 2021 г. употребата на „наблюдавани антибиотици“ (с висок риск от резистентност) скочи съответно със 126% и 160%. „Резервните антибиотици“, последна надежда за тежки инфекции, отбелязаха ръст от 125% в Африка и 45% в Азия. „Ако бактериите станат устойчиви на тях, нямаме алтернативи“, предупреждават авторите.
Децата в по-бедните региони са най-уязвими заради слаби здравни системи и ограничен достъп до чиста вода и ваксини. „AMR засяга всички, но децата страдат най-много“, казва проф. Харвел. Той подчертава, че проблемът е глобален – антибиотиците попадат в храната и околната среда, усложнявайки контрола. Д-р Линдзи Едуардс от Кингс Колидж Лондон нарича данните „алармиращи“, призовавайки за спешни действия, за да се защитят най-уязвимите.
СЗО определя AMR като една от най-големите заплахи за здравето. Но решението не е просто. „Това е многостранен проблем“, казва Харвел. Ключът е в превенцията – повече ваксинации, по-добра хигиена и достъп до чиста вода. Антибиотиците трябва да се използват само когато е необходимо и правилно. Разработката на нови лекарства пък е бавна и скъпа, което оставя света с все по-малко оръжия срещу резистентните бактерии.
Изследването е предупреждение: без глобални мерки AMR може да заличи десетилетия напредък в детското здраве. Докато бактериите еволюират по-бързо от медицината, цената я плащат най-малките. Ще успеем ли да спрем тази тиха епидемия? Отговорът зависи от колективната ни воля да променим начина, по който използваме едно от най-ценните изобретения на човечеството – антибиотиците.
