Нов експеримент на НАСА, симулиращ 80 000 години слънчево въздействие, показва, че слънчевият вятър може да създава вода в лунната почва. Откритието решава дългогодишна загадка и дава надежда за бъдещи мисии. Как Слънцето превръща сухата Луна в източник на живот?
Екип, воден от Ли Сиа Йео от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, създаде най-реалистичната лабораторна симулация на лунната среда. Използвайки прах от мисията „Аполо 17“ (1972 г.), изпечен за премахване на влага, учените го подложили на частици, имитиращи слънчевия вятър, в специална вакуумна камера. „Отне време да усъвършенстваме уреда, но си заслужаваше“, каза Джейсън Маклейн, съавтор на изследването.
Слънчевият вятър, съставен от протони (водородни ядра), удря лунния реголит без съпротивление, тъй като Луната няма магнитно поле или атмосфера. Протонът се свързва с електрони в почвата, образувайки водородни атоми, които реагират с кислород в минерали като силиций, създавайки хидроксил (OH) и вероятно вода (H₂O). „С лунна почва и водород от Слънцето можем да създадем вода – това е невероятно“, каза Йео.
С помощта на спектрометър екипът забелязал спад в поглъщането на инфрачервена светлина около 3 микрона – знак за наличие на вода или хидроксил. Макар да не е потвърдено образуването на чиста вода, данните силно подкрепят хипотезата. Наблюденията показват, че водният сигнал на Луната се усилва сутрин и отслабва в горещия ден, вероятно заради движение на молекулите.
Програмата „Артемида“ на НАСА цели връщане на астронавти на Луната, особено в Южния полюс, където се смята, че има замръзнала вода в сенчести кратери. Откритието предполага, че водата се образува и днес, което може да улесни добива й за бъдещи мисии. „Това променя разбирането ни за лунните ресурси“, отбелязват учените.
Изследването потвърждава стара хипотеза и отваря врати за използване на лунната вода за пиене, гориво и кислород. Ще стане ли Луната ключ към космическото бъдеще на човечеството? Засега НАСА доказва, че дори на сух свят Слънцето може да създаде условия за живот. Бъдещето изглежда по-влажно, отколкото си мислехме.
