Израелският министър на отбраната обяви пълна бойна готовност срещу Техеран – оставало само едно: американско „да“
Израелският министър на отбраната Израел Кац не се престара в избора си на думи в изявление от четвъртък. Армията е готова, целите са маркирани, пръстът е на спусъка – липсва само зелена светлина от Вашингтон. А целта? Да се „върне Иран в каменната ера“ чрез унищожаване на енергийната инфраструктура, електрозахранването и националната промишлени система. Звучи амбициозно, но режимът в Техеран едва ли ще намери иронията за смешна.
„Израелската армия е готова и отбранително, и настъпателно, и целите са маркирани“, заяви Кац. Освен „каменната ера“, планът включвал и „довършване на ликвидацията на династията Хаменей“ – което само по себе си е изречение, рядко срещано в официалните комюникета на демократичните правителства.
Какво се случи с Хаменей-младши?
Напомняме: на 28 февруари, при първата съвместна американско-израелска удар, беше ликвидиран върховният чаршаф, пардон лидер на Иран Али Хаменей. Синът му го наследи… теоретично. На практика той не се е появявал публично от тогава, което поражда доста въпроси за здравословното му състояние – и дали изобщо е жив. Когато наследникът на диктатора се крие по-усърдно от самия диктатор, нещата очевидно не вървят по план. Не е ясно и до кога ще държат тялото на Али Хаменей във фризера, страхувайки се да го погребат.
Примирие, преговори и пакистанска несигурност
Засега обаче пушките мълчат – поне официално. Американският президент Доналд Тръмп обяви в сряда безсрочно удължаване на примирието между САЩ и Иран, влязло в сила на 8 април, за да се „освободи пространство за преговори с Техеран“. Плановете за нов кръг от разговори в Пакистан висят в неизвестност.
„Този път, когато атаката се поднови, тя ще бъде различна и смъртоносна“, предупреди Кац, добавяйки, че следващите удари ще разтърсят и съборят „самите основи“ на иранския терористичен режим.
Сметката, която плащат другите
Докато Техеран се колебае между преговори и провокации, войната в Близкия изток продължава да взима своята цена. Хиляди загинали – предимно в Иран и Ливан – и глобална икономика, която не може да си позволи повече нестабилност, но я получава независимо от желанията си.
Иранският режим – спонсор на „Хизбула“, „Хамас“, хутите и КСИР – десетилетия наред финансира терора в региона. Сега изглежда, че е дошло времето да си плати сметката. Дали Техеран ще избере масата за преговори или следващата ескалация – това е въпросът, на който Израел явно вече има готов отговор.
