Администрацията на Доналд Тръмп подготвя нови военни варианти срещу Иран, ако преговорите с режима в Техеран окончателно се провалят. Според информация на CNN, американски военни вече планират удари по иранска инфраструктура и военни способности около Ормузкия проток – една от най-важните енергийни артерии в света.
Ормузкият проток отново е барутен погреб
Разработваните сценарии включват „динамични удари“ по ирански сили в Ормузкия проток, южната част на Персийския залив и Оманския залив. Сред възможните цели са бързоходни катери, съдове за поставяне на мини и други морски активи на КСИР – структура, която отдавна функционира повече като терористична организация, отколкото като нормална армия.
Вашингтон очевидно е стигнал до извода, че когато режимът в Техеран не иска разумен разговор, често започва да говори чрез заплахи към корабоплаването.
Ще отвори ли ударът протока? Не е толкова просто
Източници, цитирани от CNN, предупреждават, че дори мащабни удари не гарантират автоматично възстановяване на трафика през Ормузкия проток. Причината е проста – Иран може да продължи да действа асиметрично чрез мини, ракети, дронове и саботажи.
С други думи, не става дума за натискане на копче „рестарт“, а за ограничаване на способността на режима да шантажира света с глобалните доставки на петрол.
Иранската енергетика също е мишена?
Сред обсъжданите варианти остават удари по иранска енергийна инфраструктура – заплаха, която Тръмп вече отправяше публично. Подобен ход би ударил директно финансовите ресурси на режима, с които се финансират репресии у дома и проксита в региона.
Това обаче би било сериозна ескалация и носи риск от нова верижна реакция в Близкия изток.
Поименни цели в Техеран
Трети сценарий включва удари срещу ирански военни ръководители и фигури, които според Вашингтон саботират преговорите. Сред посочените имена е командирът на КСИР Ахмад Вахиди.
Когато дипломацията се бави, а терористичните структури диктуват дневния ред, имената в списъците започват да стават доста конкретни.
САЩ показват, че примирието с Иран не е безкраен аванс. Ако Техеран продължи да печели време, да заплашва корабоплаването и да разчита на стария номер „преговори днес, провокации утре“, военният вариант ще се върне на масата.
