Техеран се оказа неприятно изненадан от факта, че САЩ не са дошли да се предадат
Преговорите между САЩ и Иран в Исламабад приключиха с нищо — освен с взаимни упреци и прессъобщения, в които всяка от страните обвинява другата в „прекомерни изисквания“. Което, честно казано, е класическата рецепта за дипломатически провал.
След 21 часа непрекъснати разговори американският екип напусна масата. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс стана най-висшепоставеният американски политик, срещнал се директно с ирански представители след Ислямската революция от 1979 г. — постижение, което очевидно не беше достатъчно, за да се вразуми иранската страна и да я накара да отстъпи и на сантиметър.
Чакахме ли наистина чудо след едно заседание?
Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаи побърза да заяви, че „никой не е очаквал споразумение в рамките на едно заседание.“ Логично звучи. Проблемът е, че точно тази формулировка обикновено се използва, когато искаш да обясниш провал, без да изглеждаш като страната, която го е причинила.
Иранската държавна медия IRIB от своя страна обяви, че американската страна е предявила „неразумни искания“, което е попречило на напредъка. Темите на масата включват Ормузкия проток, ядрената програма, военни репарации, вдигане на санкции и цялостно прекратяване на войната. Леко разнородно меню за 21 часа работа.
Два часовника, два свята
Иран явно е калкулирал, че може да влезе в преговорите, носейки списък с условия, и да излезе без отстъпки — точно така, както е правил с предишни дипломатически процеси, разтегляни с десетилетия. Техеран е свикнал преговорите да бъдат маратон, а не спринт — и съответно е дошъл в Исламабад с маратонки.
Вашингтон обаче изглежда е имал различни очаквания. Отпътуването на Ванс след 21 часа е ясен сигнал, че американската страна не е дошла да изслушва безкрайни контрапредложения. Прекратяването на огъня, договорено заедно с Израел след трудна война, вече е под въпрос.
Какво следва — и кой ще плати цената?
Багаи заяви, че Иран е „решен да използва всички средства, включително дипломацията“, за да защити националните си интереси. Пакистан, домакин на срещата, е обещал да продължи да бъде посредник, а ирански „приятели в региона“ ще продължат контактите.
На практика това означава, че преговорите не са мъртви — само са в кома. Въпросът е дали следващият рунд ще дойде достатъчно бързо, преди крехкото примирие да се разпадне окончателно. Защото ако стрелбата се поднови, нито Ормузкият проток, нито световната икономика ще реагират с разбиране.
