Провалени преговори, нови идеи (и стари навици)
След като преговорите между САЩ и Иран в Исламабад приключиха без резултат, Доналд Тръмп реши да направи това, което прави най-добре – да вдигне залога. Този път с идея за нещо като „контраблокада“ на Ормузкия проток.
Поводът? Според публикуван от него материал, американският флот можел „много лесно“ да контролира напълно кой влиза и излиза от протока. Звучи просто – като да сложиш бариера на паркинг. Само че паркингът в случая е едно от най-важните места за световната търговия с петрол.
Преговорите, водени с посредничеството на Пакистан, завършиха с взаимни обвинения – САЩ били „гъвкави“, а Иран – „недоверчив“. Превод: никой не е отстъпил и всички са недоволни.
Колко близо са били до бой?
По информация от турски медии, напрежението е било толкова високо, че външният министър на Иран и американският пратеник почти са стигнали до физическа разправия. Дипломация на ръба – буквално.
Основният спор остава контролът върху Ормузки проток – тесният проход, през който минава огромна част от световния петрол. Който държи протока, държи и нервите на глобалната икономика.
А флотът вече е в играта
Междувременно САЩ не чакат вдъхновение от преговорите. Американски военни кораби вече преминаха през протока за първи път от началото на конфликта, а паралелно започна операция по разминиране.
Иран, естествено, реагира с предупреждения: всяко „неразрешено“ присъствие може да доведе до военен отговор.
С други думи – класическа ситуация, в която и двете страни твърдят, че контролират положението, а реално никой не контролира риска.
Блокада или демонстрация?
Идеята за американска „контраблокада“ не е просто военна стратегия – тя е и сигнал.
Сигнал към Иран, че контролът върху протока може да бъде оспорен.
Сигнал към съюзниците, че Вашингтон е готов да действа сам.
И най-вече – сигнал към пазарите, че кризата далеч не е приключила.
В крайна сметка въпросът не е дали САЩ могат да контролират Ормуз. Военно – вероятно да.
Истинският въпрос е: каква ще е цената, ако решат да го направят?
