Докато във Пентагонът се говори за „решителна победа“, реалността изглежда малко по-малко победоносна и малко по-позната: противникът не е изчезнал, а просто е поразен… временно.
Според информация на The Wall Street Journal, базирана на оценки на американското разузнаване, Иран все още разполага с хиляди балистични ракети. Да, „изчерпани и унищожени“ – но явно не чак толкова, че да се броят на пръсти.
Победа на хартия – заплаха на терен?
Изявленията на американския министър на отбраната Пийт Хегсет звучат категорично: арсеналът на Техеран е „децимиран“. Само че дори според собствените им служби, голяма част от пусковите установки могат да бъдат реактивирани.
С други думи – унищожени, но не съвсем. По-скоро „временно извън строя“, което в подобен регион обикновено означава „ще се върнат, когато най-малко ти се иска“.
Допълнително напрежение идва от опасенията, че Иран може да използва примирието като удобна пауза за презареждане и възстановяване. Историята показва, че такива „паузи“ рядко се използват за размисъл и духовно израстване.
Колко силно е ударен Иран всъщност?
Според американския генерал Сан Кейн, щетите са внушителни:
- 80% от противовъздушната отбрана – унищожена
- 90% от оръжейните фабрики – извън строя
- Над 90% от военноморските сили – елиминирани
Звучи като пълен срив. Само че има едно „но“ – ракетите остават. А в съвременните конфликти именно те често са последният и най-опасен коз.
Може ли Иран да се въоръжи отново?
Израелски оценки твърдят, че към момента Техеран не може да произвежда нови ракети. Това е сериозен удар… но не и окончателен край. Защото, когато имаш „хиляди“ в запас, времето започва да работи в твоя полза.
Още по-интересно: в началото на операцията Иран е изстрелвал десетки ракети дневно. Скоро след това – едва 10–15. Това показва ефект от ударите, но и нещо друго – способността за адаптация все още е налице.
Примирието – пауза или подготовка?
Официално Ормузкият проток е отворен, а САЩ уверяват, че ще „наблюдават“ ситуацията. Неофициално обаче, всички гледат към същия въпрос:
Дали това е край на конфликта… или просто антракт?
Защото когато едната страна обявява победа, а другата все още разполага с хиляди ракети, думата „край“ звучи малко прибързано.
