В контекста на нарастващото напрежение между САЩ и Европа относно статута на Гренландия, Върховният представител на ЕС за външни работи и политика на сигурност Кая Калас подчерта, че Дания и Гренландия не са сами в защитата на своя суверенитет. В публикация в социалната мрежа X на 19 януари 2026 г., Калас описа срещата си с датския заместник-министър-председател и министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен, както и с министъра на външните работи на Гренландия Вивиан Мотзфелд. Тя подчерта, че сигурността в Арктика е споделен трансатлантически интерес, който може да се обсъжда с американските съюзници, но заплахите с мита не са подходящият подход.
Фонът на конфликта
Напрежението ескалира след изявления на американския президент Доналд Тръмп, който отново изрази интерес към придобиването на Гренландия – автономна територия на Кралство Дания – с цел укрепване на сигурността в Арктика. Тръмп заплаши с налагане на 10% мита върху вноса от няколко европейски държави, включително Дания, Германия, Франция и други, докато не се постигне споразумение за „пълно и тотално“ прехвърляне на Гренландия към САЩ. Това не е първият път, когато Тръмп повдига темата – през 2019 г. той също предложи да „купи“ острова, което предизвика остри реакции от датското правителство.
Дания и Гренландия отхвърлиха всякакви предложения за продажба, подчертавайки датския суверенитет над територията. В отговор на заплахите, датският министър на отбраната Поулсен предложи мисия на НАТО в Арктика, като подчерта, че това е начин да се укрепи сигурността без да се нарушава суверенитета. Той обсъди идеята с генералния секретар на НАТО Марк Рюте по време на среща в Брюксел.
Срещата в Брюксел и посланието на Калас
Кая Калас, която е бивш премиер на Естония и сега заема ключова роля в ЕС, се срещна с Поулсен и Мотзфелд в Брюксел на 19 януари 2026 г. В публикацията си тя написа: „Дания и Гренландия не са сами. Добре е да се срещна с колегите си Троелс Лунд Поулсен и Вивиан Мотзфелд. Сигурността в Арктика е споделен трансатлантически интерес, който можем да обсъдим с нашите американски съюзници. Но заплахите с мита не са начинът да се подходи към това. Суверенитетът не е за търговия. Нямаме интерес да започваме конфликт, но ще отстояваме позициите си. Европа разполага с набор от инструменти за защита на интересите си.“
Това изявление подчертава единството на Европа в лицето на американските заплахи. Калас добави, че ако сигурността на Гренландия е застрашена, това може да се реши в рамките на НАТО, без да се прибягва до икономически натиск. Тя предупреди, че митата ще направят както Европа, така и САЩ по-бедни и ще подкопаят общото проспериране, като същевременно отвличат вниманието от ключови задачи като подкрепата за Украйна срещу руската агресия.
Европейските лидери са обединени в отговора си. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте и други официални лица подкрепят позицията, че Арктика е стълб на колективната сигурност. Франция и Германия търсят координиран отговор на заплахите с мита. Според анализатори, този спор е от полза за Русия и Китай, които могат да се възползват от разделението в трансатлантическите отношения.
Калас, известна с твърдата си позиция срещу експанзионистични заплахи (като тези от Русия към Естония), подчертава, че Европа няма да отстъпи, но предпочита диалог. Тя напомни, че само гренландците и датчаните могат да решават за статута на острова, в съответствие с международното право, включително Хартата на ООН и Северноатлантическия договор.
Изявлението на Кая Калас е ясен сигнал, че ЕС е готов да защитава суверенитета на своите членове и партньори, без да провокира конфликт. В контекста на глобалните геополитически промени, Арктика се превръща в ключова зона за сигурност, където сътрудничеството трябва да преобладава над заплахите. Европа разполага с инструменти – от дипломатически до икономически – за да отстоява интересите си, като същевременно поддържа трансатлантическите връзки.
