Доналд Тръмп отново реши да поправи света. Този път – не с туитове и митинги, а с нов глобален „Съвет на мира“, който да замени ООН, да посредничи във всички конфликти и, разбира се, да работи „гъвкаво и ефективно“. Превод от тръмпистки: без излишни правила, без досадни процедури и с последната дума на един човек – него самия.
Идеята беше представена като механизъм за възстановяване на Газа, но бързо еволюира в нещо далеч по-амбициозно: частен клуб за управление на международната политика, в който входът струва 1 милиард долара, а председателят не се избира – той е даден по подразбиране.
Европа казва „не, благодаря“
Водещите европейски държави реагираха учудващо трезво. Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия, Швеция и Канада отказаха да участват още преди мастилото по устава да изсъхне. Париж беше най-ясен: Еманюел Макрон вижда в съвета не миротворчески инструмент, а директна заплаха за ролята на ООН и за суверенитета на европейската външна политика.
С други думи – Европа не е във възторг от идеята решенията за война и мир да минават през председателския кабинет на Тръмп, особено когато на масата седят фигури като Владимир Путин и Александър Лукашенко. За европейците това не е „дипломатически реализъм“, а геополитически фарс.
Когато и Израел ти казва „стоп“
Любопитно е, че първият публичен отказ дойде не от Европа, а от Израел. Бенямин Нетаняху отхвърли участието в комитет за Газа към Съвета на мира, защото съставът му бил създаден без съгласието на Израел и включвал представители на Катар и Турция.
Ако дори правителство, което по принцип не страда от липса на твърдост, смята инициативата за проблематична, това вече е сигнал, че нещо в конструкцията скърца сериозно.
Италия и вечният комплекс да си „мост“
Разбира се, не всички в Европа казаха „не“. Джорджа Мелони видя в ситуацията шанс да се позиционира като посредник – класическа роля за държави, които не искат да ядосат нито Вашингтон, нито Брюксел. Италия се опитва да „смегчи условията“, да лобира сред арабските държави и да придаде на инициативата по-приличен вид.
Проблемът е, че гримът не променя черепа.
Съветът като ООН 2.0 – но без спирачки
В частни разговори европейски дипломати са далеч по-малко дипломатични. Те виждат в този проект опит за създаване на конкурент или направо заместител на ООН, при това без механизми за контрол, без прозрачност и без яснота какво ще се случва с милиардните „членски вноски“.
Уставът дава на Тръмп последната дума по всички ключови решения, а останалото е обвито в мъгляви формулировки за „ефективност“ и „практично сътрудничество“. Това не е многостранна дипломация – това е корпоративен модел на глобалната политика, с един изпълнителен директор.
Китай – поканен, но мълчи
Покана е получил и Китай. Пекин обаче предпочита да мълчи – класически китайски отговор, когато някой друг предлага да пренареди света по свой вкус. Ако инициативата беше наистина сериозна и балансирана, Китай щеше поне да коментира. Мълчанието тук е по-красноречиво от дипломатическа нота.
Мир срещу абонамент
В крайна сметка „Съветът на мира“ на Тръмп изглежда като смес между Давос, частен клуб и геополитически стартъп, в който мирът се предлага срещу абонамент, а демократичната легитимност е опционален аксесоар.
Европа правилно отказва да участва в този експеримент. Защото когато мирът зависи от един човек, а членството струва милиард, това вече не е международен ред. Това е оферта.
И светът не е длъжен да я приеме.
