Али Лариджани, един от най-влиятелните фигури в иранската власт, загина при израелски удар на 17 март 2026 г. Като секретар на Върховния съвет за национална сигурност той координираше отбраната, разузнаването и външната политика на Ислямската република в период на остра ескалация.
Каква беше ролята му след смъртта на върховния лидер?
След удара от 28 февруари, при който загина аятолах Али Хаменей и други висши служители, Лариджани се превърна в ключов играч. Мнозина смятаха, че той взема основните решения, особено след като новият „върховен лидер“ Моджтаба Хаменей (Хаменей II) бе тежко ранен и считан за неактивен. Назначен през август 2025 г. на поста секретар на ВСНС, той вече бе заемал същата длъжност от август 2005 до октомври 2007 г.
Кои постове заемаше през кариерата си?
Лариджани изгради дълга кариера в системата на Ислямската „република“. Той бе председател на парламента (Меджлиса) в продължение на 12 години – от 2008 до 2020 г. Преди това ръководи държавната телевизия и радио (IRIB) от 1994 до 2004 г., бе министър на културата и ислямското ръководство, а според някои източници – и заместник-началник на генералния щаб на Корпуса на стражите на ислямската революция. Участва в преговори с европейски държави по ядрената програма.
Защо семейството му е толкова влиятелно?
Лариджани произхожда от известна фамилия в шиитската йерархия. Баща му Хашим бе висш „учен“ по „ислямско право“, който емигрира в Наджаф, Ирак, по време на репресиите срещу духовенството при шаха Пахлави. Али се роди в Наджаф през 1958 г., а семейството се завърна в Иран след Ислямската революция от 1979 г. Четиримата му братя също заемаха важни позиции: най-големият Мохамад-Джавад Ардешир Лариджани бе депутат и съветник на Хаменей по външна политика, а по-малкият Садег – председател на Съвета за разграничаване на интересите от 2018 г. и главен съдия от 2009 до 2019 г.
Какъв бе пътят му към върха?
Със семейни връзки, лоялност към режима и опит в различни сфери Лариджани се издигна до позиция, от която влияеше върху стратегическите решения. След февруарския удар той стана един от малкото останали авторитети, способен да поддържа единството в управлението.
