Руският диктатор Владимир Путин демонстрира поредното чудо на геополитическата акробатика: в Кремъл той прие новия президент на Сирия Ахмед аш-Шаара – човек, когото Москва само преди няколко години обещаваше да „унищожи напълно“. Днес обаче тонът е коренно различен: Русия е готова да помага за възстановяването на Сирия, да развива икономическо сътрудничество и да участва в строителни, медицински и дори спортни проекти. Очевидно, когато реалността те настигне, „извергите“ бързо се превръщат в „партньори“.
Путин увери госта си, че от 1944 г., когато Москва и Дамаск установяват дипломатически отношения (по това време Сирия все-още не е съществувала, но Путин си има свой собствен прочит на „историята“), между двете страни „никога не е имало мрачни страници“. Изказване, което вероятно е предизвикало известно недоумение у сирийците, прекарали последните 15 години под бомбите – включително и руските. Но в кремълската версия на „историята“ паметта е кратка, а редактирането – безплатно.
Ахмед аш-Шаара, по-известен в миналото като Абу Мохамед ал-Джулани, дълги години оглавяваше ислямистката групировка „Хайят Тахрир аш-Шам“, наследник на сирийския клон на „Ал-Каида“. През 2016 г. руското външно министерство наричаше него и хората му „изверги“ и обещаваше тяхното „пълно унищожение“. През 2020 г. групировката беше официално призната за терористична и забранена в Русия. Днес същият този човек седи срещу Путин, като легитимен държавен глава, с когото се обсъждат инвестиции и възстановяване.
Причината за внезапната промяна в тона е очевидна: след бягството на Башар Асад в Москва и падането на старата диктатура, руското влияние в Сирия рязко се разклати. На карта са поставени ключовите руски военни бази – включително авиобазата Хмеймим и съоръженията в Ел-Камишли. Новите сирийски власти вече поискаха изтегляне на руските сили от Ел-Камишли, която от 2019 г. служеше като стратегически пункт за контрол над североизточна Сирия.
По данни на Reuters, руската техника и тежко въоръжение вече се прехвърлят от Ел-Камишли към Хмеймим, а част от контингента вероятно ще се прибере обратно в Русия. С други думи: докато Кремъл говори за „активно развиващи се отношения“, на терен Русия внимателно събира багажа си.
Срещата между Путин и аш-Шаара – втора за последните шест месеца – е опит да се спаси каквото може. Кремъл се надява, че икономическите обещания и риториката за „вечна дружба“ ще убедят новия ислямистки лидер да запази руското военно присъствие. Дали това ще се случи, е друг въпрос. В Близкия изток вчерашните „изверги“ често стават днешни „партньори“, но утрешните врагове обикновено се появяват без предупреждение.
