Когато руският съветник по сигурността Сергей Шойгу кацна в Пхенян тази седмица, това не бе нито изненада, нито рутинна визита. Това беше втората му среща с Ким Чен Ун за по-малко от две седмици, което в света на международната дипломация е като да видиш съседа си по пантофи – интензивно и честно казано, малко подозрително.
Според руската агенция „Интерфакс“, срещата между двамата е преминала в „преговори“. Подробности? Никакви. Но когато „човека“ е Шойгу – бивш министър на отбраната на Русия – и се среща с „човек“, като Ким – доживотен авторитарен мегафанатик – можем да предположим, че не са си говорили за кимчи и туризъм по Транссибирската железница.
Миналата година Путин и Ким подписаха договор за стратегическо партньорство, включително пакт за взаимна отбрана. Да, звучи като нещо изкопано от учебник от Студената война, но в случая е съвсем реално. Северна Корея вече не е просто досаден съсед с ядрени залъгалки – тя е официален съюзник на Русия.
Но това не е само на хартия. Хиляди севернокорейски войници са били изпратени в края на миналата година, за да подпомогнат руските орди в опита им да изтласкат украинските сили от Курската област. Според британското разузнаване, повече от 6 000 севернокорейски бойци са загинали или ранени. Пхенян, разбира се, мълчи. Ким, както винаги, предпочита да брои само победите – реални или въобразени.
Путин и Ким междувременно обявиха, че тези чуждестранни бойци са се представили като „герои“. Ако смъртта в чужда война е героизъм, то очевидно сме влезли в някаква постапокалиптична опера.
САЩ и Южна Корея също не бездействат – те обвиняват Севера, че е доставил на Русия балистични ракети, противотанкови оръжия и милиони патрони. Москва и Пхенян, в своя класически стил на синхронизирана лъжа, отричат всичко. Но журналистическо разследване на Reuters през април 2025 г. откри, че милиони снаряди от Северна Корея вече са стигнали до фронтовата линия, благодарение на добре организирана логистика – кораб по море, влак по суша.
Накъде оттук?
Дали този съюз ще продължи? Без съмнение. Русия има нужда от евтина работна ръка с униформи, а Северна Корея – от внимание, ресурси и валута. Когато една диктатура воюва, а друга няма какво да губи – възниква една доста токсична симбиоза.
Курск се превръща не просто в бойно поле между Русия и Украйна, а в символ на това какво се случва, когато авторитаризмът стане експортна стока. Само че не в контейнер, а в ковчег.
