В контекста на продължаващата война в Украйна, изявленията на руския външен министър Сергей Лавров предизвикват сериозни въпроси за истинските намерения на Кремъл. Според Лавров, войната няма да приключи скоро и бърз мир с Украйна е малко вероятен. Той предупреждава срещу „възторженото възприемане“ на процесите, свързани с влиянието на Доналд Тръмп, който уж поставя европейците и украинския президент Володимир Зеленски „на място“. Лавров подчертава, че преговорите, включително вторият кръг в Абу Даби, са все още далеч от финала и остават значителни разстояния за преодоляване.
Кремълската стратегия: Манипулация и претенции
Кремъл умело управлява множество процеси, които вредят на Украйна, като се възползва от подкрепата на Тръмп. Преговорите в Абу Даби, подобно на предишни платформи, не водят до реални промени, а само поддържат фасадата на диалог. Русия заема позиция, че е готова за споразумение, но само ако Украйна направи значителни отстъпки. Това се възприема от Тръмп и Европейския съюз като нормална „конфликтна ситуация“, където страната, която иска мир, трябва да плати за него. Украйна, според тази логика, е тази, която трябва да отстъпи, тъй като именно тя желае края на войната.
Русия се представя като миролюбива сила, предлагаща „разумни“ варианти – от пактове за безусловна капитулация до различни схеми за „унищожаване“ на украинската държавност. Лавров поддържа тон, че всичко е далеч от завършек, и никой не оспорва тази реторика. Това създава впечатление, че Русия е жертвата или поне равноправният партньор, докато Украйна е задължена да се съгласи. В резултат се формират три неоспорими позиции: Украйна трябва да отстъпи; Русия е за мир; Америка, под ръководството на Тръмп, действа като „мъдър рефер“ в полза на Москва.
Реакциите на Тръмп и Европа
Тръмп се оказва инструмент в ръцете на Кремъл, който използва неговата подкрепа за укрепване на позициите си. ЕС, от своя страна, остава пасивен и „мълчи в кърпа“, приемайки ситуацията като даденост. Никой не оспорва претенциите на Русия към Украйна, което позволява на Кремъл да поддържа агресивната си реторика без съпротива.
За първи път в този контекст се чува различен глас от Европа – този на заместник-председателя на Европейската комисия Кая Калас. Тя заявява, че в каквото и да е мирно споразумение не трябва да се обсъжда намаляване на украинската армия, а на руската. Калас подчертава, че заплахата идва от Русия и че е необходимо да се ограничи и контролира руските въоръжени сили. Според нея, докато руската армия съществува в сегашния си вид, страхът ще продължи да властва.
За съжаление, изявлението на Калас не среща подкрепа. Нито британският премиер Кийр Стармър, нито германският политик Фридрих Мерц, нито френският президент Еманюел Макрон се включват в дебата. Европа мълчи, което позволява на Кремъл да игнорира този „първи кълн на здрав разум“. Вместо това, фокусът остава върху преговорите „за мир“, където Русия продължава да предлага „мирни“ условия, които всъщност са претенции към Украйна.
Исторически паралели: Уроци от миналото
Ситуацията напомня на предвоенната Европа през 1930-те години. Тогава нацистка Германия претендираше към територии в Чехословакия, Австрия и Полша, а светът приемаше това като „законни дългове“ поради правото на силния. Хитлер се представяше като защитник на „германците“, а жертвите бяха принудени да отстъпват. Резултатът бе Втората световна война, която обхвана Европа, Северна Африка и Далечния изток.
Днес Кремъл, въпреки липсата на силна армия или адекватни съюзници без подкрепата на Тръмп, поддържа претенциите си към Украйна. Никой не обръща стрелката: вместо Украйна да плаща, Русия трябва да бъде ограничена, да плати репарации и да се оттегли зад линии на разграничение. Изявлението на Калас е стъпка в тази посока, но без подкрепа то остава изолирано.
Необходимост от промяна
Войната в Украйна не е просто „конфликт“, а агресия, която изисква решителна съпротива. Кремълската реторика, подкрепяна от пасивността на Запада, позволява на Русия да диктува условията. Ако Европа и САЩ не подкрепят гласове като този на Кая Калас, рискът от ескалация остава висок. Мирът изисква не отстъпки от жертвата, а ограничаване на агресора. Преговорите за мир могат да бъдат стъпка напред, но само ако се обърне фокусът към реалната заплаха – руската експанзия.
Текста е базиран на интервю със Сергей Асланян – руски, опозиционен журналист.
