Вашингтон отново напомни на Пекин, че дипломатията не е изчезващ вид. Този път сигналът дойде от Реймънд Грийн – фактическият американски представител в Тайван, който ясно заяви: по-малко военен натиск, повече диалог.
Изказването му идва на фона на познатата, почти рутинна динамика – Китай демонстрира военна активност около острова, а САЩ настояват за „стабилност“. В превод: всички са напрегнати, но никой не иска да признае колко.
Може ли разговорът да замени демонстрацията на сила?
Според Грийн – да, но само ако има и нещо зад думите. Той подчерта, че Пекин трябва да поддържа комуникация с всички политически сили в Тайван, включително с избраните лидери. Това е деликатен намек към факта, че китайското ръководство удобно избягва контакт с президента Лай Чинг-те, когото определя като „сепаратист“.
Междувременно Си Дзинпин демонстрира по-селективен подход – среща се с опозиционни фигури от Тайван, като част от това, което звучи като дипломатическа версия на „разделяй и владей“.
Колко струва „мирът чрез възпиране“?
Тук идва по-интересната част. Вашингтон не се отказва от любимата си формула: диалог, подкрепен с достатъчно оръжия. Тайван обмисля военен бюджет за десетки милиарди долари, включително покупки от САЩ – защото нищо не казва „искам мир“, както добре въоръжена армия.
Грийн го формулира по-дипломатично: силният отбранителен капацитет прави диалога „по-равнопоставен“. Или казано направо – когато и двете страни имат какво да губят, започват да слушат повече.
Три опции, една нежелана
Американският дипломат очерта трите класически сценария за отношенията между Китай и Тайван: диалог, принуда или война. Последното е опцията, която всички официално отричат, но никой не изключва напълно.
Реалността е проста: комунистическият Китай смята Тайван (Република Китай) за „своя“ територия и не изключва сила, докато Тайван категорично отхвърля подобни претенции и дефакто е отделна, независима страна от 1949 г. А САЩ стоят по средата – като доставчик на оръжие и морална подкрепа, което рядко успокоява ситуацията.
И така, светът продължава да наблюдава един внимателно балансиран конфликт, в който всички говорят за мир… докато се подготвят за нещо съвсем различно.
