Напрежението между Европа и САЩ вече не се крие зад дипломатически усмивки. По време на среща на Г-7, разговорът между Кая Калас и Марко Рубио се превърна в нещо доста по-остро от стандартен обмен на любезности.
„Кога ще ви свърши търпението?“
Въпросът, зададен от Калас, звучи почти като реплика от семейна караница, но с далеч по-висок залог. Тя напомни на Рубио, че преди година САЩ са обещали по-сериозен натиск върху Русия, ако няма напредък по прекратяване на войната в Украйна.
Една година по-късно резултатът, меко казано, не впечатлява. И въпросът „докога?“ вече не е риторичен.
Отговорът на Рубио? Доста по-малко дипломатичен от очакваното:
САЩ правят каквото могат, а ако Европа мисли, че може по-добре, да заповяда.
С други думи: топката не е само във Вашингтон.
САЩ помагат, но не достатъчно?
Американската позиция остава позната — подкрепа за Украйна с оръжия, разузнаване и ресурси, докато паралелно се водят разговори и с двете страни. Само че за част от Европа това вече изглежда като политика „едно напред, две назад“.
Допълнително напрежение внася фактът, че Вашингтон допуска продажби на руски петрол при по-високи цени — ход, който в Европа се възприема като… меко казано противоречив.
Европа се намесва: кой държи кормилото?
След разменените остри реплики, други европейски министри побързаха да охладят ситуацията. Посланието им беше ясно — независимо от критиките, Европа все още иска САЩ да останат водещ фактор в преговорите.
И тук идва неудобният въпрос:
Ами ако вниманието вече е другаде?
Докато Европа настоява за фокус върху Украйна, погледът на САЩ все по-осезаемо се измества към Иран и ескалацията в Близкия изток.
Последните срещи с украинската делегация, включително разговори със Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, не доведоха до съществен напредък. Което само засилва усещането, че темата „Украйна“ постепенно губи приоритет.
Дипломация или напрежение под контрол?
Официално, разбира се, конфликт няма. Рубио увери медиите, че никой не е повишавал тон и че срещите били „израз на благодарност към Америка“.
Разбира се. А напрежението просто си е въобразило, че съществува.
