Австрийският парламент се кани да одобри нов закон, който ще забрани носенето на ислямски забрадки в училище за момичета под 14 години. Очаквано – буря от обвинения, протестни декларации и експерти, които вещаят разцепление на обществото. И да – някъде между всички думи за „права“, „дискриминация“ и „стигматизация“, удобно липсва една дума: реципрочност.
Какво точно предлага Австрия?
Австрийското консервативно правителство, под натиска на растящо антиимиграционно напрежение, предложи забраната с аргумент, че трябва да защити момичетата „от потисничество“. Законът ще обхваща всички форми на ислямско покривало – от хиджаб до бурка – и трябва да влезе в сила от новата учебна година.
Първоначално, до февруари, ще има „разяснителен период“ без санкции. След това – глоби между 150 и 800 евро за родители, които упорито отказват да се съобразят.
Според правителството около 12 000 момичета ще бъдат засегнати. Правозащитните организации изпищяха, че става дума за „расизъм“, „дискриминация“ и „стигматизация“. Ислямските организации в държавата пък твърдят, че законът „подкопава социалната кохезия“.
Интересен детайл: австрийските крайни десни смятат, че законът не е достатъчно строг – те биха забранили забрадките навсякъде, за всички.
Аргументите за конституционност – и déjà vu моментът
Конституционният съд вече е отменял подобна забрана през 2020 г., защото „дискриминира една религия“. Правителството този път уверява, че законът е издържан юридически – но конституционалистът Хайнц Майер хладно намекна, че нещата изглеждат като неголямо повторение на старите грешки.
Франция – старото бойно поле на религиозната символика
Франция, разбира се, стои на първия ред в този спектакъл. Още през 2004 г. тя въведе пълна забрана за религиозни символи в държавните училища – хиджаб, тюрбан, кипа… всичко. Това се продава под марката лаицизъм, тоест държавен неутралитет.
Австрия опитва подобна линия, макар и не с толкова гранитно лице.
А сега за реципрочността, за която никой не смее да говори
Всеки път, когато в Европа избухне спор за забрадки, бурки или други религиозни символи, неизменно се появява хор, който предупреждава, че нарушаваме религиозните свободи на мюсюлманите.
Добре. Но нека за миг обърнем поглед към страните, от които идват голяма част от тези мюсюлмански общности.
Колко религиозни свободи имат немюсюлманите в ислямските държави?
Да вземем бърза обиколка:
- Саудитска Арабия:
– Забрадката е задължителна за всички жени.
– Кръстче на врата? Забранено.
– Публични християнски служби? Нищо подобно.
– Построяване на църкви? Забравете.
– Отказ от исляма или смяна на религията? Наказва се със смъртна присъда! - Иран:
– Хиджабът е задължителен. Не по избор, както ни го представят.
– „Нецентралните“ религии се допускат само толкова, че да им се знае мястото.
– Смяна на религията е престъпление. - Афганистан под талибаните:
– Жените не могат да учат, камо ли да избират забрадка или не.
– Немюсюлманите са толкова „свободни“, че изобщо не е ясно дали са живи. - Пакистан, Египет, Судан:
– Богохулството води до затвор или смърт.
– Построяването на немюсюлмански храмове – героична процедура, която местните власти гледат накриво.
С други думи – Европа е единственият регион на планетата, където религиозните свободи означават действително свобода, а не държавно одобрена униформа.
Някой ще каже: „Да, но ние не сме като тях!“
Точно така.
Но тогава защо Европа е длъжна да толерира практики, които в страните на произход са задължителни, а в Европа – представяни като „право на свободен избор“?
Самият факт, че ако в Австрия момиче НЕ иска да носи забрадка, тя е защитена от държавата, а ако е в Иран – я бият или даже убиват на улицата, трябва да е достатъчно доказателство кой модел е потисничество и кой – свобода.
Сблъсъкът на светове
Австрийската забрана е спорна, безспорно. Ще бъде ли отменена отново? Възможно. Прави ли се от политически страх? Със сигурност.
Но нека не се преструваме, че тук става дума само за европейска дискриминация.
Става дума за огромен културен сблъсък:
Европа, която позволява всичко
срещу
Ислямски държави, които позволяват само едно.
И докато правозащитни организации се възмущават от европейски закони, които ограничават забрадките, почти никой не протестира срещу режимите, които пребиват или затварят жени, ако ги свалят.
