Съветникът в кабинета на украинския президент Михайло Подоляк даде остро интервю, в което разкритикува силно сегашното състояние (диагноза) на Владимир Путин и обясни защо руският злодей е обзет от „еуфория“.
Според Подоляк тази еуфория наподобява настроенията в Кремъл в началото на 2022 г. – точно преди пълномащабното нахлуване, когато в Москва вярваха, че „всичко ще свърши за три дни“. Сегашната вълна на самочувствие се крепи на четири „кита“, които според Подоляк са илюзорни:
- Украйна няма да получи голям репарационен кредит от ЕС.
- САЩ не могат (и няма да могат) да сринат руската икономика.
- Китай засега не бърза да се намесва активно в украинския въпрос.
- Ситуацията на фронта – бавно, почти невидимо, но все-пак руските войски напредват на отделни места.
„А оправдана ли е тази еуфория? Абсолютно не“, казва Подоляк.
Той определя Путин като човек, живеещ в „илюзорен свят“. Като пример дава последното твърдение на руския диктатор, че „столицата на Киевска Рус винаги е бил Новгород“. „Новгород“ – казва Подоляк – е ключовата дума, която обяснява всичко. Това е равнището на историческа и фактическа компетентност в Кремъл. (Б.Р. За да има „нов град“, трябва да има и стар. Старият град безспорно е Киев. Но само в болното въображение на лунатик, като Путин новият град може да бъде по-стар от старият.)
Същото важи и за „супероръжията“, с които Путин редовно се хвали: „Орешник“ го няма и никога не го е имало, „Тополь“ е просто леко модернизирана (или по-скоро „демодернизирана“) ракета от съветско време, „Посейдон“, „Буревестник“ и останалите са технологии са от 1964–1983 г. и отдавна са признати за задъни улици от самата руска военна наука. „Но Путин излиза и разказва колко е страшно ядрената ракета, която ще обикаля Земята с часове и никой няма да може да я свали. Това е анекдотичен, трагичен и крайно примитивен персонаж“, коментира Подоляк.
Той сравнява Путин с „усмихнатия Иванушка“ или с Митрофанушка от руската класика – човек, който не разбира реалността, но е убеден, че „утре ще пие портвайн в Лисабон“ и че „с Европа вече няма с кого да се говори“. Дори когато Русия „освобождава“ град Горишни Плавни в Полтавска област, Путин продължава да го нарича „Комсомольск“ и да твърди, че украинските войски там са в „пълно обкръжение“ – нещо, което няма нищо общо с действителността.
Подоляк вижда корена на путинската еуфория не в реални успехи, а в нерешителността на либералните демокрации. „Или ще спрете маниака, или ще пренапишете цялото международно право така, че всеки, който има достатъчно злоба и оръжие, да може да дойде, да разруши и да узакони грабежа. Тогава отменете и правото на собственост изобщо – който има два пистолета повече, той да взима къщата, колата, държавата.“
Двучасовото закъснение на руската делегация за срещата с американския специален пратеник Кийт Келог и съветника на Тръмп Джаред Кушнър Подоляк определя като „открито унижение“ и демонстрация кой е „господарят“. Още по-цинично изглежда последвалото изявление на помощника на Путин Юрий Ушаков, че „никакви конкретни точки не са обсъждани, говорихме си общо за мира“ – точно в дните, в които Русия драстично увеличи ракетните удари по жилищни квартали в Киев и други градове.
„Те искат мир, затова бомбардират спящи квартали. Това е тяхната дефиниция за мир“, иронично отбелязва Подоляк.
Според него Путин има две главни цели:
- Да възстанови репутацията си на човек, от когото „трябва да се боиш“. Четиригодишната война в Украйна я беше почти унищожила – „гигантски ресурси се харчат, за да стигнат до административните граници на Донецка област“. Сега той иска да покаже, че може да безчинства безнаказано.
- Да върне статута си на „глобален играч“, на когото всички се обаждат, чакат го с часове в приемната и треперят от всяка негова дума.
„Еуфорията на Путин не е от резултати, а от това, че отново се върна в любимата си роля – да седи надуто и да плаши света. Той е интелектуално слаб, примитивен и не разбира реалността, но точно затова е още по-опасен“, заключава Михайло Подоляк.
И докато либералните демокрации продължават да се колебаят дали да отговорят твърдо и паритетно на агресията, путинската еуфория ще продължава да расте – заедно с броя на жертвите.
