Въпросът дали Путин ще остане на власт дълго, намира своя отговор в историческите паралели. Подобно на всеки Брежнев, той ще остане, докато не го изнесат напред с краката. За щастие, Сталин не доживя толкова дълго. Сегашният руски лидер вече достига възрастта, която приближава естествените граници – на 72 години той е близо до възрастта на Брежнев, който доживя до 76.
Особеността на КГБ-системата е в това, че никой не знае точно възрастта на нейните представители. Никой няма представа кога точно наистина е роден Путин, в коя дата и дори в коя година. Има начини за проверка, които показват, че определени дати не са верни, но условно казано, той е над 70 и това му осигурява още време на власт.
Цикличността на руската власт
След всеки дългогодишен лидер в Русия настъпва познатият цикъл. След Брежнев дойде Андропов, след него – еднократният Черненко, после добавиха някой партиен деятел, когото просто проспаха. Точно както проспаха Хрущов. Хрущов доказа на всички, че и той е кървав палач на украинския народ. Когато беше първи секретар, той беше такъв палач, че не дай Боже. И той доказа на всички, че е лоялен, верен ленинец. „Дайте ми престола“, каза той. А после промени формата на държавата. При него внезапно се оказа, че в тази страна може да се живее. Появи се надежда. Това, което нарекоха „оттепель“ (размразяването).
Горбачов направи същото. Той се опита да реформира Комунистическата партия на Съветския съюз. Получи се, че реформира половината земно кълбо, за което му дължим голяма благодарност.
След Путин ще дойде някой като Патрушев, след Патрушев – някоя мумия, която ще изкопаят от мавзолея или някъде другаде. И тя ще стои до микрофона и ще казва нещо. После случайно някой много ловък, който се търка около престола, ще каже: „Момчета, това съм аз. Заложете на мен, ще ви направя всичко.“ И тук ще се случи чудото. В Русия нищо няма да се промени, но ще има „размразяване“.
Ето кредото на Русия – нейният сценарий: в Русия всичко се променя за 20 години и нищо не се променя за 200. Това остава непоклатима истина. Затова няма да има нищо, но ще има още една „оттепель“ – вече третата практически в нашия век.
Невъзможността да се преживее войната
На въпроса дали трябва да се запасим с търпение и войната ще продължава, отговорът е категоричен: във война е невъзможно да се запасиш с търпение, за да преживееш войната. Няма да се получи. Войната е на прага. Тя няма да се задържи в рамките, които ни се струват „незыблеми“ днес.
Путин, като обирджия в подлеза, винаги проверява границите на позволеното с ножче за сплашване. Ако се договориш с него за нещо, това означава, че ти си се договорил, а не той с теб. И тази война не може да се преживее, защото сега, когато е ясно, че Европа изобщо не разбира какво се случва и се страхува от него, това означава, че Европа се е приспособила.
Украйна като форпост на цивилизацията
Ако Украйна сега като форпост на цивилизования свят по различни причини не стане врагът, който е невъзможно да се победи и за когото ще си счупиш зъбите, то Европа е следващата със 100% сигурност. Не случайно министрите на отбраната на балтийските страни, финландският министър на отбраната, шведският министър на отбраната, британската разузнаване, германската разузнаване просто наричат сроковете, когато Путин ще нападне Европа.
Когато се появи секретният германски доклад, който казваше, че Путин ще нападне някъде в края на 2024-та или 2025-та година, какво направи Германия? Тя каза: „Ами ако той ни нападне през 2025-та, значи до 2027-ма ще усилим танковата групировка в Литва.“ Ето и целият отговор.
Характеристика на руския народ
Съвременният руски народ не се мери с един цвят и един размер. Тук се получава кубчето на Рубик, в който ще има много разноцветно и 50 нюанса сенчесто, както и зелено, и какво да е синьо.
Но това, което каза Сахаров: „Ако не знаеш как да постъпиш, постъпвай принципно„, нашият човек няма да го прави, защото се страхува от своите принципи. Мислителният процес е делегиран на телевизора. В телевизора казаха, че да нападнеш Украйна е добро, без да обмислят казват: „А, ами, ами, вероятно е добро, да? А там, там има фашисти. А, ами, вероятно има фашисти.“
Феноменът на делегираното мислене
Русия е страна, в която няма нито един населен пункт, където да няма украинци. Украинецът не е от колхозната градинка, той е свой. Това е човек, до когото си живял целия си предишен живот. Няма хора, които в общуването си, в кръга си, в родството си, сред колегите си да нямат украинци. И въпреки това нападнаха Украйна. „Не, ами, вероятно е добро.“
Мислителният процес е делегиран, изведен във външна среда. Хората в последния момент се управляват, приемайки това самото принципно решение, след което разбираш, че светът става по-лош или по-добър.
Колективната безотговорност
Както в спектакъла в театър „Съвременник“ по време на първата хрущовска преустройка – излиза човек след събранието и казва: „Ами какво можех да направя сам?“ Излиза втори: „Ами какво можех да направя сам?“ Излиза трети: „Какво можех да направя сам?“ После излизат всички на сцената, на която стоят 100 човека, и в хор казват: „А какво можех да направя сам?“
Съвременният руски човек живее точно по този принцип. Путин го знае това. Затова интернетът сега е средата, която е най-опасна, защото чрез нея може да се узнае, че не си сам.
Другата Русия
Има друга Русия, но тя живее в Русия и не се захваща за оръжие и няма да се захване за оръжие, но въпреки това е различна. Когато на Путин рисуват някаква много висока подкрепа, много висок рейтинг, така и е, защото дори не по политически мотиви, а в дълбината на душата човек знае истината за себе си.
И той знае, че ако беше на мястото на Путин, щеше да открадне още повече, щеше да има още повече дворци, щеше да устрои всичките си близки на още по-лакоми места. Дъщерите му щяха да бъдат в копринени рокли. Щеше да ги омъжи за чужденци, щеше да им купи квартири по целия свят. И въобще при него щеше да бъде още по-готино.
Руското общество чака промени, чака друг господар. „Ами това ни омръзна. Той воюва с Украйна. Пратете ни друг.“ Цялата Русия, по голяма сметка, и тези, които са за, и тези, които са против, сега чакат промени, чакат друг болярин.
Тази война трябва да приключи. Мястото на Путин е в затвора и никъде другаде. И Украйна не трябва просто да се защити от Русия, тя трябва да я победи! Това е много важно! Друг изход няма.
