Поредна серия от удари, заплахи и реторика от двете страни, докато Ормузкият проток остава в центъра на глобалното напрежение, а Тръмп открива нов фронт — срещу собствените си съюзници.
„Ще го намерим“ — Израел обещава нова глава в поредицата от ликвидации
Израелската армия е щедра с обещания. След като обяви убийството на иранския шеф на националната сигурност Али Лариджани при въздушен удар, военният говорител бригаден генерал Ефи Дефрин добави към списъка с цели и новия върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей (Хаменей II) — синът на покойния аятолах Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари при американско-израелски удари.
„Не знаем за Моджтаба Хаменей, не го чуваме, не го виждаме, но мога да ви кажа едно: ще го открием и ще го неутрализираме“ — заяви Дефрин пред журналисти. Изказването е колкото заплашително, толкова и показателно: новият върховен лидер на Иран е толкова невидим, че официалният говорител на армията трябва публично да признае, че изобщо не знае къде се крие той. Иначе казано — ловуват призрак.
За разлика от него, Лариджани, на 68 години, не се е криел особено — миналата седмица той е вървял с тълпата на проправителствен митинг в Техеран. Дали именно тази видимост му е струвала живота е въпрос, на който Иран засега мълчи. Техеран потвърди смъртта му и призова иранците из цялата страна да се съберат в знак на неподчинение срещу „враждебните заговори“.
На снимката – останките от сградата в Пардис, в която е бил ликвидиран Лариджани.
Ормуз: проливът, който държи света за гърлото
Успоредно с военните операции, войната се разиграва и на икономическо поле — с много по-осезаеми последствия за хората далеч от бойното поле. Иран практически е затворил Ормузкия проток, през който минава около една пета от световното производство на суров петрол. Резултатът е предсказуем: цените на петрола скочиха рязко.
Председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф обяви в публикация в социалните мрежи на английски — явно посланието е за международната аудитория, не за собствения народ — че „ситуацията в Ормузкия проток няма да се върне към предвоенното си състояние“. Кратко, ясно, без излишни украшения. Иран говори с петролния пазар.
Кой ще ескортира танкерите — и защо никой не бърза?
Доналд Тръмп поиска от съюзниците си да изпратят военни кораби, за да придружават петролни танкери през блокирания проток. Съюзниците отказаха. Реакцията на Тръмп беше предсказуема: нарече НАТО „глупаци“ и заяви, че Съединените щати вече нямат нужда от чужда помощ за отварянето на протока. Удобно саморазрешение.
Малко след Тръмп се изказа и френският президент Еманюел Макрон — Франция е готова да помогне, но едва когато „ситуацията се успокои“. С други думи: когато вече няма нужда от помощ. Останалите европейски и НАТО лидери хорово повториха, че страните им „не са страна по конфликта“. Дипломатическият жаргон понякога е само по-изискан начин да кажеш „без нас“.
Ударите продължават — и вътре в иранската командна верига
Освен Лариджани, израелската армия отчете и убийството на командира на иранската паравоенна формация Басидж — Голамреза Солеймани. Смъртта му беше потвърдена от Корпуса на Ислямската революционна гвардия (КСИР) в официално изявление. Израел удря не само физически цели, а методично разглобява командната структура на Иран.
Иран отвръща, насочвайки безразборен, терористичен огън срещу съседните страни от Персийския залив и корабите край Ормуз. Тази стратегия е симетрична само на пръв поглед: когато не можеш да нанесеш директен удар по противника, удряш онова, което му пречи — световния петролен пазар.
Ливан: поредната жертва на войната между другите
Войната не спира на иранска и израелска територия. Подкрепяните от Техеран ислямистки милиции на Хизбула атакуваха Израел след убийството на Хаменей I, с което и Ливан беше въвлечен в конфликта. Израел отговори с интензивни удари и наземни операции в Южен Ливан.
Ливанското министерство на здравеопазването отчита 886 убити от 2 март насам. Шест ливански войници са загинали. Над един милион души са разселени. Тези цифри, изредени в новинарски текст, лесно се превръщат в абстракция — но зад всяка стои разрушен живот, семейство без дом, дете без бъдеще.
Кога войната поражда вътрешна съпротива?
Войните се измерват не само в жертви и удари, но и в напукванията, които предизвикват отвътре. Висш американски служител в областта на борбата с тероризма подаде оставка в знак на протест срещу войната, аргументирайки се, че Иран не е представлявал непосредствена заплаха за Съединените щати. Оставката на един служител рядко обръща ход на историята — но е симптом, който не бива да се пренебрегва.
Войната в Близкия изток се разраства на няколко нива едновременно: военно, икономическо и дипломатическо. Ловът на призрака Моджтаба Хаменей, замразеният проток, разцепеното НАТО и горящият Ливан — всичко това са части от една картина, която продължава да се съставя на живо, с цена, платена предимно от цивилното население.
