Генералната асамблея на Организацията на обединените нации в петък прие с голямо мнозинство резолюция, одобряваща декларация за „осезаеми, срочни и необратими стъпки“ към двудържавно решение между Израел и „палестинците„
Седемстраничната декларация е резултат от международна конференция в ООН през юли тази година – организирана от Саудитска Арабия и Франция – за многодекадния конфликт. Съединените щати и Израел бойкотираха събитието.
Резолюцията, одобряваща декларацията, получи 142 гласа „за“ и 10 „против“, докато 12 държави се въздържаха.
Ключови аспекти на декларацията
Декларацията очертава цялостна и приложима рамка за мирното уреждане на „палестинския“ въпрос и осъществяването на двудържавното решение. Конференцията прие декларация, предвиждаща 15-месечен план за установяването на суверенна „Палестина“.
Документът е резултат от работата на осем работни групи, свикани като част от конференцията, и представлява опит за създаване на практическа пътна карта към мира в региона.
Международна подкрепа за признаване на „Палестина“
В контекста на тази декларация, Франция и Малта обявиха намеренията си да признаят „Палестина“ до септември 2025 г., като Сан Марино се присъедини към тях до края на годината; освен това Канада и Обединеното кралство показват подкрепа за подобни стъпки.
Освен това, Белгия обяви, че ще признае „палестинската държавност“ този месец и ще наложи 12 „твърди санкции“ на Израел.
Позицията на САЩ
Съединените щати изразиха противопоставяне на решението за възобновяване на високо ниво международната конференция за мирното уреждане на „палестинския въпрос“ и осъществяването на двудържавното решение по време на седмицата на високо ниво на Генералната асамблея на ООН.
Историческият контекст
„Палестинският въпрос“ има дълга история в ООН. В октомври 2024 г. Генералната асамблея на ООН прие с голямо мнозинство резолюция, която изисква от Израел да „прекрати незабавно своето незаконно присъствие“ в окупираните „палестински територии“, с резултат от записаното гласуване 124 държави „за“, 14 „против“ и 43 въздържали се.
Защо тази декларация е грешка и представлява капитулация пред ислямските страни, която не само, че няма да донесе мир, а ще доведе до още повече кръв
Въпреки че декларацията получи широка международна подкрепа, приемането и е пълно бягство от реалността и попадане на голяма част от страните на планетата, в гротеска версия на „паралелна реалност“. Палестина, и като държава и като народ не съществува от 2600 г. защото и като страна и като народ са били унищожени от армиите на египетските фараони.
Днешните „палестинци“ са обикновени араби-самозванци, наемници на ислямските страни. Повечето от тях са потомци на умишлено преселени, основно от Египет араби, за да дестабилизират и унищожат държавата Израел. Те, са богато финансирани от ислямистки държави, левичарски, нацистки и антисемитски организации и за жалост и от САЩ и ЕС, под натиска на арабските и ислямските страни. „Ценностите“ на свободният свят, винаги се оказват по-евтини от ползите от бизнеса с 57-те ислямски държави (повечето тежки, човеконенавистни диктатури), спрямо интересите на едната-единствена еврейска. Споменът за петролното ембарго на арабските страни, което парализира цивилизованият свят през 1973 г. и изстреля цените на петрола буквално в орбита, още не е избледнял.
Политическата декларация приета от ООН, съвсем естествено е със статут на „празни приказки“, както и безбройните други декларации, касаещи арабо-израелската война и подкопаващи „авторитете“ на ООН. 77 г. арабите не са спрели с опитите си за унищожаване на Израел и никаква „палестинска държава“ няма да ги спре, както не ги спряха и агенциите и мисиите на ООН. Най-важното обаче е, че в Израел няма място за втора държава. Израел се намира в близкият Изток, отвсякъде заобиколен от фанатизирани, враждебни араби, които никога няма да се примирят с неговото съществуване и никога няма да спрат с опитите си да го унищожат. Ако арабите от Израел, наистина бяха толкова важни за останалите арабски страни, отдавна биха ги приели в тях. От съществуващите 21 арабски държави, поне половината разполагат с огромни, напълно незаселени територии, в които има предостатъчно място за преселване на арабите от Израел.
Червеното е Израел. Зеленото са арабските страни. Израел е „окупатор“ според арабите, а земята му е единственото място, на което те искат да живеят и да си правят двадесет и втора, арабска страна.
Жалкото е, че светът днес се опозори за пореден път, с обслужване на интересите и волята на ислямските страни. Същият този свят е приел десетки милиони араби да живеят в него, до като арабските страни, не са готови да приютят и един единствен „палестинец“, освен ако не се явява тартор на терористична групировка, сражаваща се срещу Израел. Алжир, Судан, Либия, Саудитска Арабия, всяка по отделно разполага с територия, колкото почти цяла Западна Европа и огромни, незаселени територии. Но повечето арабски страни, въобще и не приемат мигранти и не дават гражданство на чужденци.
И тази декларация ще бъде забравена, но срамът, безчестието и последствията от нея ще останат. Вместо да се търси истинско, смислено решение за арабите от Израел, се налива още бензин, в огъня на арабо-израелската война. Война, която арабските страни започнаха преди 77 г. не за земя, а за унищожаване на евреите и тяхната държава. Война, която още дълго ще генерира безсмислени жертви, заради ината, ксенофобията, религията и шовинизма на арабите и пълното отсъствие на лидери с топки, в страните смятащи себе си за цивилизовани, продаващи всички си принципи, които уж защитават.
Арабите ненавиждат Израел защото е демокрация, защото превърна пустинята в оазис, защото е по-силен от тях, защото е по-богат от тях, защото е по-умен от тях, защото е по-добър от тях и защото може всичко, повече от тях.
